Тази статия, провокираща размисли, хвърля поглед върху негативните ефекти, които системните предубеждения относно теглото, може да имат върху физическото и психическото благополучие на човек.
Усещането за стигма или дискриминация може да има отрицателно въздействие върху човешкото психическо и физическо здраве. Докато повечето изследвания по отношение на това явление се съсредоточават върху расата или пола, важно е да се отбележи, че стигмата на теглото също може да влияе негативно върху здравето на някого. За щастие, напоследък изследователите започнаха да се фокусират върху тях – изучаване на фобията от пълнотата, стигмата на теглото, пристрастията към ниското тегло и дискриминацията в зависимост от теглото.
„Това изследване потвърждава това, което вече знаем като истина: светът лекува лошо пълните хора на междуличностно и системно ниво. Доставчиците на здравни услуги, конкретно тези, които работят в сектора за отслабване, имат най-високите проценти на отрицателно отношение към пълните хора, включително „вярвайки, че пациентите с по-голямо тегло са мързеливи, не се грижат за здравето си, не интелигентни са и нехигиенични.” На всичкото отгоре, „лекарите прекарват по-малко време с пълните си пациенти“, а „пълните хора е по-малко вероятно да бъдат наети и печелят по-малко от слабите си колеги.”
Когато постоянно изпитваме дискриминация, това „Кара нивата на стрес да се повишават, активира се реакция за отбрана, карайки тялото да изтласка хормон, наречен кортизол” и сме в състояние на хроничен стрес.“ Това води до много физически последици върху здравето, включително повишено кръвно налягане.” Наред с тези физически ефекти, има многобройни ефекти върху психичното здраве от стигмата върху теглото, „и те могат да се променят или да да се случат с по-голяма вероятност при истории на травми и други лични фактори.” Изследванията са установили, че депресията и проблемите с образа на тялото са по-високи сред хората, които търсят загуба на тегло, включително тези, подложени на бариатрична операция.
Стигматичният стрес продължава, дори когато се разглеждат фактори като ИТМ, раса, пол и социално-икономически статус, допринасящи за „по-високите проценти на нарушения в злоупотребата с наркотици, тревожност и разстройства на настроението.” В допълнение, „интернализираните отклонения от теглото бяха свързани с повишени притеснения за телесния образ, дисоциация и хранителна загриженост.” И „по-вероятно е тези с по-високи нива на вътрешно притеснение и влияние от тегловната стигма да изпитват нарушения на психичното здраве.”
Други потенциални последици за психичното здраве са борба за регулиране на емоциите, отрицателен ефект, соматични симптоми и дезадаптивност; несправяне, включително поведение на хранително разстройство, поведение на риск и отлагане.
„Възприетата дискриминация спрямо теглото е свързана с ниска самооценка, лошо психосоциално функциониране, преяждане и психологически дистрес, и то притежава също така голяма част от въздействието като истинска и умишлена дискриминация, основана на теглото.” На последно място, „беше установено, че интернализираното отклонение от теглото е важен и независим рисков фактор за лошо самочувствие над определен ИТМ.“
Колкото повече изследвания продължават да се правят на пристрастията към теглото, толкова повече можем да научим за него и да намерим решение как да го предотвратим. „Изследванията, които илюстрират тази специфика на пристрастията към теглото също ни дават информация, която можем да използваме за преподаване на знания за предотвратяване на пристрастията към теглото.” Стратегиите, които научихме досега, включват „Активно предизвикване на фобията към пълнота, вместо да продължаваме да обвиняваме хората за техния размер, отдалечавайки се от модела на срам и интегриране на подход, отнасящ теглото към благосъстоянието.”
За да прочетете тази статия изцяло, моля кликнете тук –https://centerfordiscovery.com/blog/the-impact-of-weight-stigma-on-our-mental-health/
