ПОЛЗАТА ОТ ДУХОВНОСТТА ПРИ ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ ОТ ХРАНИТЕЛНИ РАЗСТРОЙСТВА

Автор: Д-р Дена Кабрера, доктор по психология, CEDS

          Терминът разстройство е дефиниран в речниците като „нарушаване на реда, покоя. „Хранителните разстройства са точно това: нарушаване на мира в душата; състояние на нарушен ред в живота, тялото, храната, аз-а. Без да споменаваме, че причиняват и хаос във взаимоотношенията. Затова не бива да се учудваме, че хранителните разстройства са сложна материя и лечението им е още по-сложно. Всеки човек е уникален и терапията варира в зависимост от пациента. Досега при лечението им стандартно се обръща внимание на биологичен, психологически и социален подход. Все пак лечение на душата е необходимо за почти всеки и духовността е тази, която възражда душата отново за живот и я подхранва.

Определение за духовност

          Попитайте 1000 души какво е духовност и ще получите 1000 различни дефиниции. Различни, променящи се, уникални за всеки от нас. Възприятие, чувство, взаимодействие, мечта, феномен, предмет или всичко, което човек приема за духовно.

Определението за духовност в речника е: Който се отнася до нематериалното, духовното, търси святото, неприкосновеното.” Смятам, че е валидно както „търсене на” така и семплото „е”. Било то връзка или живот в хармония с Бог, по-висша сила, чувство на просветление, хармония с истината, единство с природата или вселената.

Било то любов, състрадание, и честност. Не можем да я бутилираме или опаковаме. Трябва да я почувстваме, да я преживеем.

Според доклад на Фондацията за умствено здраве (2006) духовността се състои от:

•   усещане за цел

• усещане за „връзка”- със себе си,с другите, с природата, Бог или пр.

•   търсене на цялост

•   търсене на надежда или хармония

•   вяра в по-висше същество или същества

•  усещане, че животът е нещо повече от материалното

• дейности, които придават смисъл и стойност на човешкия живот

          От друга страна, терминът религия може да се дефинира по-точно. Различава се от духовността по това, че религията включва в себе си специфични религиозни вярвания, практики, усещане за Бог или висша сила, и други, определяни като религиозна принадлежност, вероизповедание. Двете със сигурност се преплитат и препокриват – много хора ги приемат за едно и също.

Значение на духовността при хранителните разстройства

          Духовността лек ли е за хранителните разстройства? По време на обучението ми за психолог се ширеше тезата, че духовността и религията са част от многообразието, а ние като професионалисти сме длъжни да ги разбираме и уважаваме. Дори повече, смяташе се, че в процеса на лечение на хранителните разстройства правим лоша услуга на пациента, ако не вникнем в неговата духовност и не направим опит да стигнем до душата.

Методите за духовно лечение поощряват професионалистите в областта на хранителните разстройства да се обърнат към духовните грижи на пациента, когато това е уместно и да ползват изразни средства, пояснения, за да демонстрират внимание и уважение към потенциала на вярата и духовната връзка.

Суинтън (2001) твърди, че стресът и безпокойството имат духовни симптоми като загуба на желание за живот, чувство на отчуждение и безразличие, липса на бъдеще и невъзможност да се фокусира мисълта върху Бог и да се медитира. Има доказателства, че хранителните разстройства и безпокойството са пряко свързани. Следователно тезата на Суинтън може да бъде приложена и за хранителните разстройства.

          Хранителните разстройства оказват влияние на идентичността, възприемането на самия себе си и душата. Срещала съм разнообразие от духовни и религиозни проблеми при пациентите ми – липса на духовна идентичност, изграден негативен образ на Бог (Бог, който наказва и осъжда), усещане, че са недостойни в духовен аспект, чувството, че са изоставени от Бог, вина за поведение в разрез с ценностната им система и вярата им, трудно прощават, липсва им милост към самите себе си и към околните. Срещала съм и намалена способност за съчувствие и прошка към себе си.

Духовна храна

          Всички, които се борят с храната, трудностите, болката, срама, са склонни да търсят извън себе си доказателството, че са достатъчно добри, значими. Склонни са да търсят любов във всички грешни посоки, фокусират се върху огледалото или одобрението на околните и стават заложници на собствените си мисли и чувства. Търсят сигурност в контрола върху храната.

Картинката не може да има празен alt атрибут; името на файла е parenting-736384-1024x791.jpg

„Силно вярвам” пише Ан Ламот (2005). „Но и силно се страхувам и нямам истинска сигурност в нищо. Помня думите на отец Том: „Обратното на вярата не е съмнението, а сигурността. Всъщност търсенето на сигурност не е решение. Вярата означава да видите хаос, пустота, липса на комфорт и да позволите да останат там, докато светлината се върне.”

Когато храните душата си с вяра и духовност, подхранвате своето чувство, че сте ценни. Колкото повече осъзнавате духовната си ценност, толкова по-независими ставате от това вашето тяло да ви определя като личност. Ставате свободни да настроите ценностната си система извън форми, размер и тегло. Духовната храна е толкова важна, колкото и храната за тялото. Душата е увеличителното стъкло, през което виждаме живота. То е изкуството, музиката, танците; то е поезията и любовта.

         Част от духовната ни връзка и израстване е да подхранваме или подобряваме своето самоуважение и достойнство. Хората с хранителни разстройства губят не само връзката с душата  и вътрешното си усещане за значимост, но своето достойнство и самоуважение. Майкъл Берет е вдъхновение с работата си по отношение на духовността  и хранителните разстройства. В книга, на която е съавтор, споделя: „Това да са искрени със сърцето си, генерира вътрешни сили в пациентите и те намират отражение върху достойнството и самоуважението. Достойнството се изразява чрез повишено самочувствие, вяра и убеждението да се води живот с истинска цел” (Ричардс, Хардман, и Берет, 2007). Духовността е мощен инструмент за възстановяване, тъй като подпомага пациентите да се свържат със сърцето си, да открият значение и цел в живота си.

Духовно меню

          Какво означава това? Как се храним духовно? Като допускаме светлото, а не тъмното в нашето тяло, сърце и душа. Натъкнах се на цитат, който гласеше: „Душата винаги знае какво да направи, за да се излекува. Предизвикателството е да усмирим ума.” Разликата при работа с хранителни разстройства е, че при тях понякога трябва издърпаш душата обратно с ласо.

В своята книга „Жените, храната и Бог” (Women Food and God, 2010), Дж. Рот говори за това, че „когато дори за миг почувстваме тази „духовна”  част от себе си с храната, естествено сме предразположени да продължим да опитваме, да откриваме, да докосваме местенцето, непознало болката досега – което все пак е предназначението на всяка духовна практика.”  Когато подхранваме душата си с духовна храна, започваме да се свързваме с живота.

Каролин Костин пише в книгата си: „Помислете за същността на своето хранително разстройство, помислете и за същността на душата си; което подхранвате, то ще бъде по-силно. Възстановяването е да храните и укрепвате същността на душата си.” (Костин и Граб, 2012).

По-долу ще намерите примерно духовно меню с техники, адаптирани от главата „Храна от небесата” на книгата ми Мама в огледалото (автори Д. Кабрера и Е. Виеренга (Mom in the Mirror, Cabrera & Wierenga, 2013).

Когато храните душата си, поддържате усещането за цел и в тази връзка могат да бъдат полезни редица духовни практики:

Истина: Всеки има своята истина. Библията ни учи, че истината ще ни направи свободни. Работата ми с пациенти, страдащи от хранителни разстройства, ме научи, че лъжите, които изричаме сами на себе си, са най-разрушителни. Да откриете истината, е пътеката към сърцето.

Молитва: Страхотен похват. Няма правилен или грешен начин да се помолите. Помага ви да почувствате, че не сте сами.

Смирение: Не правете нищо от егоизъм – помислете за другите.

Благодарност: Водете си дневник за какво сте благодарни. Да си напомняме за простичките дарове като прегръдка, усмивка, храна, подслон и семейство, винаги ни дава смисъл за утре.

Щедрост: Давайте и вижте как в отговор ще ви се даде.

Отражение: Важно е мислите да ви завладеят, да седите кротко и да се свържете с живота. Потърсете книги, мобилни приложения, практики и интернет сайтове, които могат да ви помогнат в това.

Общност: Създаването на общност за подкрепа е от съществено значение. Необходима ви е подкрепа не само да оцелеете, но да израствате и да се развивате като духовна личност.

Състрадание: Берет казва: „Състраданието е „нещо, което правим” и „рано или късно, което ставаме”. Състраданието ни помага да променим своята перспектива за живота, особено при страдащите от хранително разстройство, където вътрешният глас може да е негативен и унизителен.

Посредничество в духовността

          В книгата  Духовни методи за лечение хранителни разстройства при жените (Spiritual Approaches in the Treatment of Women with Eating Disorders, Richards et. al., 2007) има страхотни предложения. Заимствах няколко в работата ми:

• Провеждане на духовен тест:  Какъв е духовният живот на пациента, в какво вярва? Има ли изопачени или нефункционални религиозни вярвания?

• Използване на духовни идеи: Божията милост и любов, прошка, по-висша сила (всичко, което сте научили от пациента по време на духовния тест).

• Духовен дневник/четене на Светото писание: изучаване на Библията, вдъхновяващи четива.

• Писане на писма: до себе си, до Бог, до тялото си.

• Молитва: Може да бъде силен и значим източник, който да подпомогне пациента в лечебния процес, да се справи и да израсне.

• Музика: Включете ободряващи и възвисяващи мелодии, църковни изпълнения.

• Обучение как да проявяваме състрадание: чудесен източник на идеи и вдъхновение е книгата на Туптен Джинпа Безстрашно сърце: Как смелостта да сме състрадателни може да промени живота ни  (б.пр. – оригинално заглавие A Fearless Heart: How theCourage to Be Compassionate Can Transform Our Lives).

•  Осъзнатост и медитация: има много книги и източници на информация по въпроса.

•„Голямата книга” и „12-те стъпки” съдържат ценна и приложима на практика информация  (б.пр. – книгата с автор Бил У. /основател на Анонимни алкохолици – популярна група за взаимопомощ/ и оригинално заглавие The Twelve Steps and Twelve traditions е издадена през 1952 г. Следващи редактирани и допълнени издания включват молитви, практически съвети, лични истории на хора, преборили алкохолизма)

          В заключение, да работите с хора с хранителни разстройства, означава да сте готови да стигнете с тях до най-тъмните кътчета и да ги изтеглите обратно от бездната. Това е да приемете хората, каквито са и да научите за какво копнеят в живота си. Ние трябва да ги следваме, да уважаваме техните граници и с нашето собствено състрадание да помогнем за духовното им здраве.

Вашият коментар