Нисковъглехидратната лудост

Има безброй видове диети, които влияят на всякакви видове хора. Но въпреки своя бързо увеличаващ се брой, популярните диети не се основават на научни изследвания, а на отделни индивиди, които твърдят, че са ,,успели”. Хората си мислят, че следването на проста диета за няколко месеца е безобидно и вероятно ще доведе до загуба на тегло, но проблемът е, че някои диети могат да бъдат изключително вредни. Не бива да приемаме диетите лековерно – напротив, те винаги трябва да са придружени от предупреждения за възможни нежелани реакции. Също като лекарствата диетите влияят на различните хора по различен начин. Например някои индивиди могат да следват нисковъглехидратна диета без да изпитат когнитивни промени, но онези, които са уязвими към ниски нива на серотонин, може бързо да се обсебят и да развият нарушено хранене или хранително нарушение. Най-новата нисковъглехидратна диета, която привлече много внимание, е кетонната диета, известна още като ,,Кето”, която позволява под 20гр. дневно ,,нетни въглехидрати” (изчислени като грамовете фибри се извадят от общите грамове въглехидрати в храната).

Връзката между въглехидратите, протеините и нивата на серотонин

Когато индивиди, чувствителни към ниски нива на серотонин, следват нисковъглехидратна диета, техните тела нямат достатъчно въглехидрати и протеини (градивни единици на серотонин), за да произвеждат невротрансмитера. Ако продължат да ограничават приема си на въглехидрати, нивата им на серотонин ще намалеят и това води до изменение на неврохимията в мозъка, което може да увеличи чувството на вина, което от своя страна да доведе до намаляване на хранителния прием – и така цикълът се повтаря. За тези, които имат тела (и мозъци), които са чувствителни към промените в нивата на серотонин, този цикъл може да бъде началната фаза на хранително разстройство.

Но щом аминокиселината триптофан (присъстваща в много протеинови храни) е необходима градивна единица на серотонина, защо е толкова важно да има въглехидрати? Когато хората следват високопротеинова, нисковъглехидратна диета, се консумират много аминокиселини. Триптофанът трябва да прекоси кръвно-мозъчната бариера, за да увеличи нивото на серотонин в мозъка. Протеините са изградени от няколко вида аминокиселини, които се състезават да преминат през кръвно-мозъчната бариера, а триптофанът не е добър състезател, затова само малко количество от него може да премине, ако няма въглехидрати. Това води до постепенно намаляване на серотонина. Въглехидратите карат тялото да произвежда повече инсулин, което подпомага усвояването на аминокиселините и води до по-високо ниво на триптофан в кръвта. Ако протеините се консумират с въглехидрати, тогава въглехидратите ще отведат повечето аминокиселини в мускулите и триптофанът ще може успешно да прекоси кръвно-мозъчната бариера много по-лесно (Food & Mood, Somer, 1999).

Връзката между мозъка и червата

Мозъкът съдържа около 10-20% от серотонина в тялото, а останалите 80-90% се намират в червата. Това е предпоставка за перфектната буря за развиването на хранително нарушение. С намаляването на нивата на серотонина в тялото работата на червата се забавя и хората се чувстват сити много по-бързо и изпитват дискомфорт като гадене и/ли подуване, ако се опитат да продължат да се хранят. С намаляването на гастроинтестиналната функция често се появява запек. Представете си човек, който просто се опитва да пази диета, но с намаляването на нивата на серотонин започва да се чувства все по-виновен след като консумира същото количество храна и освен това се засища по-бързо и изпитва подуване и запек. Храненето става болезнено, затова този човек го намалява и това води до още по-ниски нива на серотонин в тялото. Хората често описват значителна промяна в мисленето си. Първоначално са можели да контролират храненето си и е било въпрос на избор кога и колко да ядат.   Но след намаляване на количеството храна, което приемат, те в крайна сметка стават роби на мислите си, които трябва да следват хранителни правила или да прекарат цял ден в обсесивни мисли за всяка хапка, която слагат в устата си.

Нещо, което започва като добронамерен опит за отслабване и следване на новата нисковъглехидратна диета на мода, не е безобидно начинание. Нисковъглехидратните диети трябва да бъдат придружени от предупреждение, че всеки, който има лична или семейна история на заболявания като хранителни разстройства, депресия и/ли тревожност или има обсесивно-компулсивни характеристики, може да е в риск от развиване на хранително нарушение в резултат от намаляването на приема на въглехидрати. Учени в момента изследват разликите в неврохимията, които могат да поставят някои индивиди в по-голям риск от развиване на хранително нарушение. Това, което знаем, е, че глюкозата (резултат от метаболизма на въглехидрати) е единственото гориво за мозъка (освен в случаи на продължителен глад). Мозъкът няма собствени резерви на гориво и затова изисква постоянен приток на глюкоза.  (Https://www.ncbi.nlm.nih.gov, “Each Organ Has a Unique Metabolic Profile-Biochemistry-=NCBI bookshelf-NIH). Как може да бъде нахранен мозъкът, ако няма достатъчно въглехидрати?

Автор на статията: Carolyn Hodges-Chaffee, MS, RDN, CEDRD-S
Линк към оригиналната публикация: https://www.edcatalogue.com/three-things-nutritionists-need-know-body-brain-eating-disorders/