ЧУВСТВОТО НА ГЛАД

Всички бебета след раждането си проявяват вродените си инстинкти – те знаят как да се хранят. Те разполагат с естествения начин да направят нуждата си от храна очевидна за околните и сигнализират за това с плач. Ако родителите разбират сигналите за глад, които бебето изпраща, и реагират адекватно на нуждите му, то тогава детето ще израсне с чувство за самоувереност и спокойствие. Първото и основно послание е, че гладът е естествена и нормална физическа липса. Ако тази основна нужда на детето не е задоволена, в него ще започне да се насажда усещането за лишаване и недостиг. В отговор на това то ще предпочита да заглушава собствените си усещания, отколкото да се доверява на друг, че ще откликне на неговите нужди. Тогава започват и да се зараждат корените на бъдещите страхове от недостиг и лишаване в съзнанието на ненахраненото новородено.

Често при децата, които са хранени по режим, а не когато те искат, настъпва хранително нарушение при преминаването им от бебета към подрастващи. Ако изобилие от храна бъде предоставено на подрастващ, който е изпитвал чувство за недостиг като бебе, то тогава детето често ще има склонност да преяжда. Детето, което е било хранено без да е гладно, когато порасне също може да яде повече, въпреки че все още не е гладно, или да изрази независимостта си, като откаже да се храни.

ЧУВСТВОТО НА СИТОСТ

Ако бебето не е гладно,то ще се съпротивлява с всички сили срещу това да бъде хранено насила. Прехранването насила през първите две години на децата впоследствие би довело до наднормено тегло или точно обратното – омраза към храната и отказ от нея.

Родителите трябва да осигурят храна за своето дете, но да оставят на него задачата да яде толкова, колкото иска. Децата интуитивно знаят кога са достигнали естествените си нива на ситост. Въпреки че намерението на родителите да бъде контролирано качеството и количеството на храната, която децата им приемат, е породено само от добри намерения, то също може да доведе до несигурност в съзнанието на детето спрямо собствените му желания. Не само гладът и ситостта са важни усещания у едно дете, а и вроденото му разбиране за хранителните му предпочитания и това как неговото тяло възприема различните видове и количества храна, които то приема. Вместо да се вслушва и да уважава своите отношения и възприятия спрямо опита си с храната, детето реагира повече на външните послания на своя родител, а не на собственото си вътрешно мнение и интелект относно храненето. 

РОДИТЕЛИТЕ КАТО МОДЕЛ НА ПОДРАЖАНИЕ

Те притежават огромната способност да дадат пример за това кога и какво се яде и кога се спира. Децата възприемат примерите повече отколкото съветите.

Колкото повече разговори относно храната се водят, независимо от това дали ще са окуражителни или ограничаващи детето, толкова по-голям е шансът да се породи нужда от съпротива или бунтарство от страна на детето към възрастния. Колкото по-малко говорене и повече поведенчески примери за подражание са налице, толкова по-вероятно е детето да има желание да опитва нови храни, да проявява интерес към зеленчуците и да изгради цялостен баланс в хранителната си култура.

ПОДКРЕПА НА ВРОДЕНАТА ВРЪЗКА НА ДЕТЕТО С ХРАНАТА И ХРАНЕНЕТО

Децата умеят сами да се регулират

Голяма част децата могат сами да контролират това колко да ядат спрямо своите нужди.

• Децата растат по вълнообразна линия.  
• Ако са физически активни, те ще огладняват по-бързо, отколкото ако водят заседнал начин на живот.

• Хранителните предпочитания на децата се променят често.   
• Ако им предлагате една и съща храна, рано или късно ще им омръзне и ще загубят интерес към нея.  
• Наблюдавайте цялата седмица, вместо да се фокусирате върху определено хранене или ден и ще видите, че децата ви ще получат това, от което имат нужда.

• Децата се стремят към независимост. Важна задача за развитието на детето е пътят към неговата свобода и независимост. Това може да се прояви още на 2 години или дори преди това, продължава през детството и взема своя връх през юношеството.  Позволете на детето ви да си сервира само веднага, когато вече е способно да го прави.  

• Отказът от храна е честа проява на независимост и лично мнение, особено ако детето не е гладно.  
• Ако сте отгледали детето си с интуитивен начин на хранене, може да се чувствате спокойни и да го оставите само да си поръча в ресторант, ако не е така – може би то ще има нужда от малко повече помощ от ваша страна в такава ситуация.
• Включете детето си в пазаруването и приготвянето на храната- по този начин то ще бъде по-заинтересовано от храната, която само е избрало и приготвило.

• Представянето на нови храни е изкуство. Първият момент на конфликт относно храненето може да настъпи още в самото начало, ако храната не е представена с разбиране към това как детето може да реагира на това ново преживяване.
• Позволете на децата си да експериментират с храната, особено ако е нещо ново или вече възприета храна, представена по нов начин.  
• Понякога може да отнеме до 15 срещи между детето и дадената храна, за да може то да я приеме. Когато вкарвате нова храна в менюто, я сервирайте заедно с други, вече приети от детето храни.    
• Около 2-годишна възраст децата изпитват доста страхове, свързани със срещата си с нови неща, особено храни. Има определени храни, които детето ви няма да хареса – както ние възрастните имаме своите хранителни предпочитания, така ги имат и децата.

• Вашата роля като родител е важна. В областта на храненето на вашето дете няколко основни насоки могат да бъдат много полезни по пътя към позитивен резултат.
• Останете неутрални към храната, която сервирате, вместо да притискате детето.  
• Яжте много и различни храни и се радвайте на удоволствието от храненето, както и на семейството си по време на хранене. Помнете, че децата обичат да копират родителите си, дори и при храненето.
• Най-важното е да не се опитвате да подкупвате, награждавате или създавате комфорт за детето си чрез храна.

Храната е нужна за задоволяването на глада и растежа. Помогнете на децата си да научат как да устояват на собствените си желания.

Покажете им, че чувствата им са истински и ценени, но винаги има начини да бъдат посрещнати без употребата на храна.

СТЪПКИ ЗА ПОДКРЕПА И ЗАЩИТА НА ИНТУИТИВНОТО ХРАНЕНЕ НА ДЕТЕТО ВИ

• Представяйте храни, съгласувани с насоките, дадени ви от педиатъра.

• Ако детето ви е жадно, му предложете вода, а не сок.

• Приготвяйте балансирани храни.

• Отлагайте представянето на лакомствата на много малки деца.

• Разяснете „силата на храната“ отрано.

• Говорете за храната с изрази, различни от „добро” и „лошо”.

• Не бъдете ограничен готвач – сервирайте различни храни в дома си.

• Опаковайте обяд за детето си всеки ден с разнообразни храни, включително и лакомства.

• Направете здравословните храни достъпни за вашето дете.

• Доверявайте се на вродените умения на детето ви.

ЗАЗДРАВЕТЕ НАРУШЕНАТА СИ ВРЪЗКА С ХРАНАТА ЗАРАДИ ДЕТЕТО СИ

Нужно е всеки родител да провери своите възприятия относно храната, храненето и тялото. Ако има каквато и да била форма на разстройство в храненето на семейството, може да е трудно да се възстанови функционалността на връзката между храната и детето. Честите семейни хранения са важни – това дава възможност на детето да наблюдава как неговите родители или братя и сестри се хранят със здравословна храна, дори ако то не е готово за нея.

Когато това е комбинирано с неутрална обстановка относно това колко и какво детето трябва да яде, то ще започне да се храни по балансиран и полезен за него начин.

Родителите естествено и лесно могат да се обучат в Интуитивния начин на хранене, да получат основни и практични насоки и да бъдат мотиватор и пример за храненето на децата си.

Решението отново е да се остави детето само да се вслуша в своите нужди на глад и ситост. Тази негова задача включва и нуждата да се отстрани чувството на лишение и възпротивяване, причинени от ограниченията на храненето. Когато това е сторено, то тогава може да започне да заздравява и връзката със собствените си сигнали за глад и ситост.