Още като по-малък бях малко по-пълен и не се харесвах особено. Сравнявах се с другите и това ме потискаше, като си изградих представата, че да си слаб е еквиваелнт на това да си красив.
Когато пораснах малко на височина, нещата се промениха, обаче в 9 клас дойде пандемията и от стоенето вкъщи отново качих килограми.
Непредвидимостта на обстановката и изолираността от всички ме накара да потърся чувство на контрол в храната, като я огранича. Тогава това ми се струваше като перфектен начин най-накрая да захаресвам външния си вид, но не осъзнавах истинската причина да го направя. Постепенно намалих месото, после млечните продукти, а в един момент почти не се хранех. Мислех си, че гладът ми дава чувство на сигурност, което обаче изчезваше всеки път, когато преяждах след период на гладуване, и тогава изпитвах непоносима вина. Изгубих интерес към повечето неща, които преди харесвах. Енергията ми спадна. Фокусирах се предимно върху работата си за училище, за да се разсейвам от всичко останало. Това продължи малко над година.
През това време намирах утеха в това да чета форуми, лични истории и статии за засегнати от хранителни разстройства. Така се чувствах по-малко сам, но и научих доста за състоянието си. Осъзнах, че поведението ми е механизъм за справяне, насочващ тревожността върху нещо, което мога да контролирам. Четейки окуражителните съвети на всички, преминали през подобни проблеми, положителните промени, които са настъпили в живота им, както и признаването за трудностите, ми даде надежда и мотивация за себе си.
Виждайки въздействието на такива нарушения върху близките на засегнатите, ме накара да говоря с родителите ми и да потърсим помощ. Ходих на психолог и психиатър, който ми предписа медикаменти. Терапията ми продължи още година.
Днес, сред дълги разходки с приятели, пътувания, музика, и излизания, осъзнавам как мислите ми за храната и калориите са останали на заден план. Подкрепата на всички около мен ме накара да осъзная колко е нужна тя и колко важно е да се споделя с другите. Опитах се да стана по-отворен, вместо да задържам емоции в себе си. Благодарен съм на всички мои близки за това. Възстановяването е дълъг процес, а справянето с негативни мисли остава борба за цял живот.
