От Елинор Вертхайм, Сюзън Пакстън, Симон Блейни
/ELEANOR H. WERTHEIM, SUSAN J. PAXTON, AND SIMONE BLANEY/
Позитивната представа за тялото играе жизненоважна роля в насърчаването на здравословно психологическо и физическо развитие при момичетата. Обратно, негативната представа за тялото има широк спектър от негативни последици. В тази статия предоставяме обща информация за естеството на представата за тялото при момичетата и последствията от негативната представа.
Обхват на смущенията в представата за тялото
Представата за собственото тяло обикновено се счита за многоизмерна конструкция, обхващаща когнитивни, афективни и поведенчески измерения. Неудовлетворението от тялото, което е важен елемент от възприятието за тялото, може да варира от леко предпочитание към различни характеристики на тялото до тежък стрес, свързан с екстремално поведение, за да се промени тялото или да се избегнат отрицателни оценки. Освен това смущението в представата за тялото може да варира в зависимост от конкретната целева характеристика на тялото, включително загриженост за формата на тялото, теглото, различни части на тялото, характеристиките на лицето, атлетичност и сила. По-голямата част от проучванията при момичета са изследвали удовлетвореността от физическата форма и теглото, интерес, който възниква до голяма степен от връзката между тревогите за тялото и хранителните разстройства. Затова този текст се фокусира върху отношението на момичетата към техните размери и тегло и свързаните с тях нива на неудовлетворение от тялото, както и редица други опасения за образа на тялото. Например всяко второ австралийско момиче съобщава, че не е доволно от кожата си.
Неудовлетворение от размера на тялото сред младите момичета
Голяма част от изследванията върху представата за тялото при момичетата са изследвали броя на момичетата, които искат да бъдат по-стройни. Методите за оценка включват отговори на въпросници или интервю, в които се посочва, че индивидът би „предпочел” да бъде по-строен. Използването на фигурални стимули е често срещано, при което участниците избират настоящия размер, в който възприемат своето тяло, а също така и идеалния си размер от поредица от нарастващо големи фигури. Несъответствията между текущите и идеалните оценки се вземат, за да представят неудовлетворението от тялото. Повечето проучвания, използващи тези техники, са установили, че значителна част от момичетата предпочитат да бъдат по-стройни и това може да се случи дори при момичета на 5 години.
Изследователите Lowes и Tiggemann (2003) установяват, че 59% от 5- до 8-годишните момичета са избрали идеална фигура, която е по-малка от настоящата им. Повечето проучвания на момичета в предюношеска възраст, подсказват, че 40% до 50% предпочитат да бъдат по-стройни. Сред подрастващите момичета процентът на тези, които искат да бъдат по-стройни, нараства до повече от 70% . В тези проучвания само малка част от момичетата съобщават, че предпочитат да бъдат по-едри или да тежат повече (например 8% и 10%) и като цяло момичетата, които искат да бъдат по-едри, всъщност са били с поднормено тегло.
Въпреки че идеален размер, който е по-малък от текущия, отразява ценностната система, не е задължително това да посочва дали слабото тяло е важно за човека. Затова проучванията са изследвали степента на неудовлетворение от тялото и важността на по-големия размер на тялото. Paxton et al. (1991) установяват, че момичетата в юношеска възраст често вярват, че това да са по-стройни ще ги направи по-щастливи (57%), по-здрави (44%) и по-добре изглеждащи (43%), а около 25% смятат, че това ще ги направи по-успешни и ще имат повече романтични срещи. Активните опити за отслабване, диета или използването на по-екстремни методи като повръщане или лаксативи показват още по-голямо значение на тревогите за теглото. Възрастта, в която момичетата започват да предприемат активни стъпки за отслабване, изглежда, е по-ниска от първоначалните очаквания. В извадка от 9-годишни момичета (N = 900), 20% вече съобщават опити за отслабване (Field et al., 1999). Използването на по-екстремни методи се съобщава от много момичета, особено от юноши, като 35% до 57% от момичетата съобщават за опити за нездравословни методи за отслабване като гладуване, крайна диета, повръщане или използване на слабителни средства.
Друг индикатор за приемане на идеала на стройно тяло е силната корелация между размер на тялото на човек с неговото самоуважение. Много от резултатите от изследванията в редица възрастови и етнически групи предполагат, че по-едрите момичета са склонни да бъдат по-недоволни от тялото си и се да чувстват по-зле относно себе си като цяло.
В крайност могат да се поставят момичета, които са толкова загрижени за различни части на тялото, че се подлагат на хирургически или козметични процедури, за да ги променят. Sarwer (2001) прави преглед в тази област, като представя доказателства, че значителен брой подрастващи момичета и понякога дори деца претърпяват процедури като липосукция, промяна на формата на носа, увеличаване или намаляване на гърдите, лицеви импланти, операция на ушите, хирургия на клепачите, премахване на окосмяване и третиране на акне.
Психологични нарушения, свързани с възприемането на тялото
Дисморфното нарушение на представата за тялото е екстремна форма на безпокойство, което включва загриженост и нещастие заради въобразен дефект или физическа аномалия. Въпреки че повечето случаи се наблюдават при възрастни, минали сведения за възрастни с нарушението показват, че 70% от тях съобщават за появата на симптомите в ранна или средна юношеска възраст, а някои случаи са съобщени при юноши или дори при деца в предюношеска възраст. Анорексия нервоза (AН) и булимия нервоза (БН) също могат да се разглеждат като крайни прояви на повишена тревога за формата и теглото, най-вече засягащи жени. АН обикновено се появява в ранна или по-късна юношеска възраст, а БН в по-късна юношеска възраст, въпреки че са били диагностицирани и по-малки деца.
Разлики при половете
Идеалът за стройност, изглежда, има по-различни модели при момичетата, отколкото при момчетата, като женският пол е разглеждан като силен рисков фактор за проблемите, свързани с възприемането на тялото, под формата на нарушения в храненето. През първите няколко години от живота не се наблюдават големи разлики между честотата на разпространение при момичетата и момчетата по отношение на желанието им да бъдат по-стройни и въпреки че по-старите проучвания посочват, че по-голям дял от момичетата, отколкото момчетата искат да бъдат по-стройни, прегледът на последните проучвания заключва, че делът на момчетата в предюношеска възраст, които искат да бъдат по-стройни (27% – 47%), е сходен с този на момичетата в тази възраст. В юношеството недоволството от тялото е значително по-голямо при момичетата, отколкото при момчетата.
Повече от 70% от момичетата заявяват, че искат да бъдат по-стройни, включително много от тях, които са в нормалния диапазон на теглото. Обратно, броят на момчетата, които са недоволни от своя размер, е по-равномерно разделен между желанието да бъдат по-стройни и желанието да бъдат по-едри и по-мускулести.
Различия при културните и етнически групи
Традиционно се смята, че стремежът към стройни тела е западен феномен. Все пак нарастващите данни сочат, че предпочитанието към стройно тяло и безпокойство поради размера съществува при децата от различни културни групи. Например изследванията на момичета в Хърватия (1998), Иран (2000) и Китай (2002) сочат, че диетите и копнежът за стройно тяло се появява в различните култури. Разликите съществуват и между етническите групи в рамките на културата, а за афро- американските момичета се съобщава за по-голям идеален размер и по-ниска неудовлетвореност от тялото в сравнение с момичетата от други етнически групи в САЩ.
За да научите повече по темата, моля кликнете ТУК
За лично засегнати или лица с проблемно хранене: ТУК!
За професионално заинтересовани или ако сте студенти: ТУК!
За родители или близки на засегнати от ХН: ТУК!Харесайте и последвайте ФБ страницата на УНИКАЛ: https://www.facebook.com/UNIKALOnlineInstitute
Абонирайте се за канала ни в YOU TUBE: ТУК
Или ни последвайте в Инстаграм: ТУК
