Може би вече знаете, че анорексията, булимията или безконтролното преяждане са сложни и объркващи заболявания. Когато сте преминали през първоначалния шок на откритието, можете да чувствате тревожност, виновност, гняв и чувство на неудовлетвореност – всички разбираеми реакции. Да виждаш любимото си дете, страдащо от хранително разстройство, е много страшно и трудно…
Въпреки че може да ви е трудно да разберете, вашето любимо дете намира сигурност в хранителното си разстройство. За жертвите си заболяването е мощен и заблуден механизъм за справяне.
Какво следва? Първо, разберете, че заболяването не се е развило през нощта и че възстановяването няма да се случи за една нощ. На второ място, знайте, че има основание да имате надежда – с всеотдайност към лечението възстановяването е постижимо.
1. Научете за разстройствата в храненето: за начало можете да помогнете на детето си, като по-добре контролирате собствените си емоции. Обучавайте се за анорексия и булимия и почти сигурно ще почувствате по-малко тревожност и страх. Понякога неизвестното ни плаши най-много.
2. Научете за лечението на нарушения на храненето: научете за различните начини на лечение: медицински грижи, лекарства, терапия и консултиране, както и диетични консултации. Научете за нивата на грижа и различните програми: стационарно лечение, грижи в дома и извънболнична помощ.
3. Потърсете професионална помощ: не се опитвайте да се справяте сами с този проблем. Разберете какво трябва да се направи и обсъдете варианти със специалисти по хранене и членове на семейството. Правете всичко възможно, за да стабилизирате здравословното състояние на пострадалите и да ги подготвите за подходящите опции за лечение на разстройства в храненето.
4. Помогнете на детето си да разпознае проблема: хората, страдащи от хранително разстройство, не могат да започнат да променят вярванията си и поведението си, докато не признаят, че се борят. Внимателно споделете с вашия тийнейджър своите наблюдения и тревоги, но бъдете подготвени за силни реакции. Бъдете състрадателни, но твърди в решителността си. Бъдете готови за съпротива. Вероятно ще бъдете отблъснати многократно, като насърчавате детето си да признае и поеме отговорност за хранителното си разстройство и свързаните с него трудности.
5. Изградете смислена комуникация: реалността на хранителното разстройство е, че основните проблеми са за болка, емоционално страдание и самоконфликт, а не за храна. Помогнете на дъщеря си или сина си да открие тези емоции или да започне да говори честно за тях – това е много важна стъпка към помощ и възстановяване.
6. Използвайте начин на разговор, по който не се концентрирате върху хранителното разстройство: изразявайте любовта си последователно, не само когато се справят добре с храна или с натрупване на тегло. Определете други начини за изразяване на вашето одобрение и обич, които нямат нищо общо с теглото или с храни, които се ядат или отхвърлят.
7. Изградете мрежа за подкрепа: намерете хора, с които можете открито да говорите за своите чувства и преживявания, проблемите, страховете и разочарованията си и вашия план за действие. Свържете се с местните специалисти по психично здраве, за да научите дали има групи за подкрепа във вашия район за приятели и семейства на хора с хранителни разстройства. Участието в такава група може да бъде много полезно. Срещи с хора, чиито членове на семейството са се възстановили от нарушения на храненето, може да ви донесе надежда и насърчение по време на трудни времена.
8. Бъдете добър пример: давайте добър пример, когато обсъждате проблеми, свързани с храната или теглото. Това може да изисква промени в нагласите ви, хранителните навици и дейностите. Консултирането с диетолог и терапевт може да ви помогне да определите необходимите промени в собствените си нагласи и поведения по отношение на храната и теглото.
9. Не обвинявайте себе си: поемете отговорност за слабостите си и правете истински усилия за промяна и подобряване. По-важното е да направите преглед на вашите силни страни и ресурси и да започнете работа, като осигурите любов, подкрепа, като сте отворени и приемащи вашето дете да влезе в безопасна връзка с вас, когато то е готово. Не позволявайте на вашата вина, несигурност или страх да ви попречат да се включите активно в живота на детето си.
10. Погрижете се за себе си и бъдете търпеливи: Ако сте изчерпани емоционално или физически, няма да можете да осигурите емоционалната подкрепа, от която дъщеря ви или синът ви се нуждаят, по начина, по който бихте искали. Хората с хранителни разстройства често не знаят как да се грижат добре за себе си. Ако се грижите добре за себе си, ще имате повече енергия в усилията си да им помогнете и ще преподавате чрез пример, който вашето любимо дете трябва да научи. Отделете време, за да се грижите за собствените си социални и емоционални нужди.
