от Laura Collins Lyster-Mensh, F.E.A.S.T. Executive Director

В момента сте у дома със семейството си, но това не е уютна сцена: някой в къщата има активно хранително разстройство. Силните емоции, хаосът и конфликтите се засилват вътре в дома и изглежда, че никой не може да избяга от безпокойството и страха. Братя и сестри се оттеглят от семейния живот. Като родители вие се борите да останете на една и съща страна един с друг. Храненето и приготвянето на храна е катастрофа. Нещо от това звучи ли ви познато? Това са видовете истории, които често чуваме тук във F.E.A.S.T и много семейства са изправени пред неочаквано и интензивно предизвикателство. Тук, в тази общност ние имаме инструменти за споделяне, които могат да помогнат.
Първият ми урок по толерантност към бедствие беше от книгата на Нанси Зукър Off the CUFF, където научих за „да се пазя от емоционалната вълна“. Преди да науча тази визуализация, мислех, че съм доста добра в справянето с емоциите на децата си и със собствените си. Смятах за нормално да се чувствам и действам по-емоционално, когато емоциите на децата ми се повишат. Изглеждаше безгрижно, дори лошо родителство, да останеш спокоен и невъзмутим, когато любим човек е в ескалираща тревога. С този нов начин да гледам на ролята си, ставах все по-способна да бъда невъзмутима (добре, може би в началото малко се преструвах) и ефективна. За моя изненада децата ми се върнаха към спокойно състояние по-бързо и след това ми се довериха повече: станах по-ефективен болногледач.

ТОЛЕРАНТНОСТТА ПРИ БЕДСТВИЕ Е МОЩЕН ИНСТРУМЕНТ

Според моя опит, научаването на толерантност към дистрес е един от най- фундаменталните и мощни инструменти за родителите по време на лечение на хранително разстройство и като цяло страхотен инструмент за родителство. Лично открих, че собствените ми умения за толерантност към бедствие, научени по време на кризи, продължават да ми служат толкова добре в много части от живота ми. През 2020 г., по време на кризата с Covid-19, разчитах много на това, честно казано. Знам: толерантността към бедствие звучи просто, но всички знаем, че е доста трудно да се изправиш срещу разтревожен, ядосан, любим човек у дома дори в най-добрите времена. Помага ми да гледам на толерирането на дистреса като на активно и силно, вместо на слабо и пасивно.
Толерантността към бедствие е родителска суперсила, а не липса на грижа.

МОДЕЛИРАНЕ НА ТОЛЕРАНТНОСТ ПРИ БЕДСТВИЕ ЗА НАШИТЕ СЕМЕЙСТВА

Ползите от увеличаването на уменията ни за толерантност към бедствие са много, но една важна положителна страна е в моделирането на това умение на нашите тревожни деца, като ги накараме да ни видят как го правим сами в лицето на пандемията. „Показвай, не казвай“ е мощен инструмент. Ние молим нашите болни членове на семейството да правят много трудни неща, които предизвикват много силни емоции. Да им покажем, че сме способни да направим това и дори да им дадем да разберат, че за нас е предизвикателство, че не сме перфектни в постигането, е любящ момент и подходящ за обучение.

ТОЛЕРИРАНЕ НА ТЯХНОТО БЕДСТВИЕ

Ние сме родители. Свикнали сме да успокояваме, утешаваме, обясняваме и поправяме. Това е нашата длъжностна характеристика. Но при хранителното разстройство няма друг изход, освен да го преодолеете. Ще има бедствие. Понякога изключително страдание. Избягването на дистрес и разстройство не само че обикновено не работи, но също така може да ни превърне в инструменти на хранителното разстройство. Може да ни накара да забравим, че емоциите няма да ни сломят и че избягването на емоции като тревожност може да ги накара да растат. Когато можем да приемем и да не реагираме или да се присъединим към страданието на нашите деца, ние се превръщаме във фар в бурята.

ПОКАЗВАНЕ НА ЛИДЕРСТВО И УВЕРЕНОСТ

Хранителните разстройства и безпокойството от предизвикателството на поведението и мислите могат да създадат хаос в дома. Семейното лечение показа, че възстановяването на родителското доверие и авторитет в дома може да бъде мощен инструмент за възстановяване на доверието на нашите деца. Тази авторитетна родителска позиция също предпазва тревожността от хранително
разстройство да не пречи и да отвлича вниманието от възстановяването. Когато увеличим способността си да толерираме собствения си дистрес и дистреса на нашия болен член на семейството, можем да възвърнем тази лидерска роля в семейството и увереността на всички членове на семейството, че сме в състояние да посрещнем това предизвикателство и да начертаем курса на семейството.

ПРАВИЛИ СТЕ ТОВА И ПРЕДИ

Често моля родителите да си спомнят кога малкото им дете се е загубило в магазина за хранителни стоки. Било време за сън, те са били ядосани, просто трябвало да вземете най важното, а малкият Нед се държа като див мармот, който се върти в кръг и крещи. Били сте изтощени и засрамени от сцената и осъзнавате, че е трябвало да планирате всичко по различен начин, и просто искате да изчезнете. Но в един момент вдигате вашето мъниче, слагате го през рамото си и излизате. Не крещите на детето, знаете, че вината не е негова и знаете, че е временно. Ужасното безпокойство и действията при възстановяването от хранително разстройство приличат много на това. Не лагате на пода и не беснеете с тях. Не сядате и не обяснявате всичко. Разбирате, че те са претоварени и че е ваша работа просто да продължите напред. За да направите всичко това, трябва да знаете своята роля и да практикувате толерантност към бедствие. Дори и с плюещ луд тийнейджър. Дори и с плюещ луд възрастен. Те не са добре, а вие сте болногледачът и вършите работата си.

DBT И ТОЛЕРАНТНОСТ ПРИ БЕДСТВИЕ

DBT означава диалектична поведенческа терапия, която е вид лечение,предлагано от терапевти за редица състояния, включително хранителни разстройства. Толерантността към бедствие е едно от уменията на DBT, но родителите и другите болногледачи не трябва да чакат или да работят с
доставчик, за да научат тези умения. Колкото по-добре разбираме тези идеи, толкова повече можем да ги включим в начина, по който подкрепяме нашите разтревожени членове на семейството. Не е необходимо да ставаме терапевти на семействата си, но речникът и концепциите могат да се използват в подкрепа на цялото семейство.

Оригинална статия: https://www.feast-ed.org/distress-tolerance-is-a-parental-
superpower-not-a-lack-of-caring/