Този блог първоначално се появи на уебсайта на The Project Heal.
Аз съм лекар по вътрешни болести, който се грижи за пациенти с хранителни разстройства и
нраушения на храненето, с всякакви форми и размери, всички полове и възрасти, в моята
амбулаторна клиника. Поразен съм от това колко обичайно е моите пациенти да ми доверяват, че
не се чувстват „достатъчно болни“, за да оправдаят притесненията на приятелите и семейството
си, необходимостта им да имат мултидисциплинарен екип или да се променят техните поведения.
Това чувство, че не си „достатъчно болен“, е част от психичното заболяване. Хората с най-
забележителна представа за почти всичко останало може напълно да нямат (или да изкривят)
представа за медицинските и психологически проблеми, които възникват от тяхното хранително
разстройство.
Това отричане обаче не се дължи само на тяхното хранително разстройство. Медицинската
система също е дълбоко виновна. Лекари и други практикуващи медицински специалисти години
наред налагат своята стигма относно теглото и пристрастието към размера на своите пациенти.
Жената с по-едро тяло, която е развила критично нездравословни разстроени модели на хранене,
получава похвали за загуба на тегло в кабинета на лекаря. Младият мъж, който само
възнамеряваше да търси по-здравословен начин на живот, но изпадна във все по-орторексични
навици и сега открива, че животът му се контролира от безпокойство за така нареченото чисто
хранене, е възхваляван за перфектното си здраве и воля. На транс мъжа с разстройство на
преяждане никога дори не се задават въпроси за скрининг за хранително разстройство, а просто
се говори строго за необходимостта от диета, упражнения и отслабване (да не говорим, че
лекарският кабинет често не получава данни за половата ориентация и тяхната документация е
предубедена).
Факт е, че хранителните разстройства идват във всякакви форми и размери. Противно на
общоприетото схващане, по-голямата част от хората с хранителни разстройства не живеят с ниско
телесно тегло. Няма нито едно измерване – тегло, лабораторна стойност, жизненоважен показател, което да направи някого достатъчно болен, за да потърси лечение и възстановяване. Грижа се за
пациенти с различни размери и тегло и мога да ви кажа: не можете да разберете дали някой е
здрав или нездрав по размера и формата на тялото му. Недохранването може да съществува при
хора с анорексия нервоза и ниско телесно тегло, разбира се, но може да се развие и при някой,
който има „нормално“ телесно тегло и се е ограничавал или прочиствал, или при някой с по-едро
тяло, който е отслабнал бързо . Диагнозата „атипична анорексия нервоза“ описва пациенти, които
страдат от всички страхове, изкривявания и ограничителни хранителни навици на някой с
анорексия нервоза, но не се случва да имат телесно тегло, което формално е ниско за техния ръст.
Пациенти с анорексия, булимия, преяждане, ARFID, атипична анорексия нервоза и всички точки
между тях могат да се разболеят опасно медицински от своето хранително разстройство, с
опустошителни психологически последици.
Така че, моля: ако имате хранително разстройство, независимо от размера и формата на тялото
ви, знайте, че сте достатъчно болни, за да получите помощ. Обществото, и по-специално
медицинските заведения, трябва да вършат безкрайна работа по отношение на стигмата за
размера и теглото. Философията „Здраве във всеки размер“ (HAES), която напълно подкрепям, е
приложима за всеки човек. Вашият терапевт може да ви помогне да се научите да изпитвате състрадание към лечението, което понасяте в резултат на пристрастията на обществото. Вашият
диетолог може да ви помогне да се научите да се храните адекватно и без ограничения. Вие сте
достатъчно болен, както се чувствате.
Оригинална статия: https://www.gaudianiclinic.com/gaudiani-clinic-blog/2018/2/27/eating-disorders-
come-in-all-shapes-and-sizes
