Хората се хранят по много причини. За някои храненето е време за социално общуване или забавление. Други се хранят стриктно, защото тялото изпраща сигнали от стомаха чрез хормони, които им казват, че са гладни.
За съжаление все още има други, за които храненето е емоционална патерица. Те ядат, защото стресът и силните емоции са нахлули в съзнанието им и храната се превръща в начин да блокират неприятните усещания. Някои от най-често срещаните чувства, които хората крият, са самота, стрес, тъга, сърдечна болка и скука.
Когато се храним емоционално, за да потушим чувствата, в крайна сметка ядем твърде много или ядем неправилни храни. Цялостното ни здраве страда от този начин на хранене. Това може да доведе до наддаване на тегло и затлъстяване, което води до усложнения като диабет тип 2, сърдечни заболявания, инсулт и преждевременна смърт. Емоционалното хранене също поставя тежест върху теглото, така да се каже, защото храненето по този начин често води до чувство на вина, срам и има отрицателно въздействие върху представата за себе си и самочувствието. Порочен кръг често поглъща онези, които изпадат в нефункционалния навик да използват храната като умение за справяне.
Как можете да разберете дали ядете по емоционални причини?
За да прецените дали ядете заради разни емоции, трябва да си зададете няколко въпроса и, разбира се, да сте сигурни, че сте възможно най-честни. За всеки положителен отговор, който давате на себе си, по-вероятно е да сте емоционално хранещ се.
👉🏼 Задайте си тези въпроси:
✅ Ям ли, когато стомахът ми е пълен?
✅ Ям ли, когато съм под по-голям стрес?
✅ Храната стана ли част от моята система за възнаграждение?
✅ Ям ли, за да се успокоя по време на епизоди на гняв, тъга, самота, безпокойство или скука?
✅ Чувствам ли се безсилен, когато става въпрос за хранене?
✅ Ям ли дотолкова, че да съм пренаситен?
✅ Често ли се чувствам виновен, след като ям?
✅Често ли съжалявам след хранене?
✅Усещате ли храната като приятел – някой, с когото се чувствате сигурни?
Ако много от горните въпроси се отнасят за вас, може би използвате храната като начин за контролиране на неприятни емоционални състояния.
Чувството на глад може да бъде объркващо, когато се храните емоционално, а гладът, който изпитвате, когато ядете емоционално, е качествено различен от глада, който изпитвате, когато сте физиологично гладни.
Внезапни и неконтролируеми желания
Например, когато огладнеете, защото наистина трябва да ядете, пристъпите на глад започват постепенно. При емоционалното хранене гладът се проявява доста бързо и вие изпитвате нужда да ядете веднага, подобно на това, как пушач жадува за дръпване на цигара или алкохолик жадува за питие. Ако смятате, че не можете да чакате, за да се наситите, може да сте емоционално хранещ се.
Емоционалното хранене не се задоволява от който и да е вид храна
Когато ядете, за да задоволите емоциите, жадувате само за определени комфортни храни. Емоционалното хранене има тенденция да предлага неконтролируемо желание за сладка храна, солена храна или храна с високо съдържание на мазнини. Тези видове храни ви карат да почувствате прилив на ендорфини – мозъчни химикали, отделяни, когато сте изключително щастливи или когато сте взели определени лекарства, повишаващи удоволствието.
Емоционалното хранене е безсмислено
Сядате пред телевизора и преди да се усетите, сте изяли цяла кутия сладолед или торбичка чипс, като едва си спомняте истинското ядене. Здравословното хранене се яде осъзнато, като се обръща внимание на това, което ядете. Яденето е силно преживяване, което помните и очаквате с нетърпение отново.
Дори когато стомахът ви е пълен, вие сте склонни да искате да ядете повече
Това е така, защото умствено и емоционално сте блокирали влиянието на хормона „лептин“, освобождаван от мастните клетки, които ви казват да спрете да ядете. Ако ядете само по физиологични причини, обръщате внимание на лептина и спирате да ядете, когато стомахът ви е пълен. Не усещате познатото ръмжене в стомаха или стомашни болки, когато ядете по емоционални причини. Източникът на глада не идва от стомаха ви, който освобождава хормона „грелин“, за да ви каже, че сте гладни. Вместо това гладът идва от ума ви и вие сте погълнати от мисли за ядене.
Вина и Срам
И накрая, след като сте яли поради емоционални нужди, сте склонни да се чувствате виновни, засрамени или съжаляващи за това, което сте направили. На някакво по-дълбоко ниво знаете, че тялото ви всъщност не е имало нужда да яде храната, която току-що сте изяли, и се чувствате зле за себе си. Това е мощен индикатор за неправилно хранене, тъй като консумацията на храна е необходима за поддържане на живота, така че чувството за вина по никакъв начин не е подходящо, освен ако тази консумация не е проблематична.
- За да научите повече по темата за обучение в сферата, моля кликнете ТУК
- За лично засегнати от хранително нарушение (ХН)/ проблемно хранене : ТУК!
- За професионално заинтересованите по темата за ХН или ако сте студенти: ТУК
- За родители или близки на засегнати от хранителни нарушения: ТУК!
За да не пропускате публикациите ни, харесайте и последвайте ФБ страницата на УНИКАЛ: https://www.facebook.com/
