Повечето специалисти по хранителните нарушения твърдят, че проблемите с негативната представа за собственото тяло са основата на хранителното нарушение.Появяват се първи и си тръгват последни. Много често хората развиват сериозно хранително нарушение първоначално като резултат от негативната представа за тялото си и впоследствие като се опитват да използват хранителни ограничения, прекомерни упражнения и диети като разрешение.

 Проблемите с представата за собственото тяло обикновено продължават дълго след като поведенческите проблеми от  хранителното нарушение са приключили.

Преобладаването на отрицателни мисли относно тялото е широко разпространено дори при тези, които не могат да бъдат   диагностицирани с хранително нарушение или с вредни хранителни навици. Като резултат от страха от напълняване и обсебеността  от диетите на нашата съвременна култура и медии, които пропагандират нереалистичния идеал за красотата, характеризиращ се с прекалено слабо тяло, съвършенство и младост, повечето от нас е трябвало да се справят с негативни мисли относно външния си вид. 

За страдащите от хранителни нарушения обаче и за тези, чиито тела не отговарят на идеала на нашата култура, негативната представа за собственото тяло може да бъде осакатяваща и често ги кара да ограничат начина си на живот и води до самонараняване и животозастрашаващо поведение по отношение на храненето и упражненията. 

Макар че е важно да се противопоставим на постоянните послания, всяващи страх от напълняване, които наблягат на много ограничена форма на красотата, също така необходимо да обърнем внимание на посланията, които отделните хора, страдащи от негативна представа за своето тяло, вече са приели и смятат за абсолютно верни. Противопоставянето на тези послания и изменянето на представите може да бъде трудно особено, ако човекът е прекарал целия си живот вярвайки в тях, било то съзнателно или несъзнателно.

Един от най-силните начини да трансформираме възприятията е чрез езика на метафората и разказването на истории

  Хората винаги са се обръщали към разказването на истории в тези моменти, в които само разумът не може да помогне. Тогава, когато всичко в културата им се е обърнало срещу тях. Точно в тези моменти има нужда от различна история на индивидуално и колективно ниво – такава, която прониква дълбоко в нашата психика и ни докосва, като че по-истински от старата история, която е запазвана, приемана и неправилно използвана в опит да се справим с болката, страха, или да намерим изход от лоша ситуация.Много древни култури са разбирали света около тях по два различни начина. 

 Древните гърци са наричали тези начини „логос” и „мит”. Логосът търси обективните истини и конкретните обяснения, които могат да се докажат с факти, статистика, контролирани експерименти и логично мислене. За съжаление, когато се опитваме да се справим с негативна престава за тялото си, логосът често се проваля. Крайният страх от напълняване е лишен от смисъл и не може да бъде логично обяснен. Нито фактите, нито научните изследвания подкрепят случващата се в момента война срещу затлъстяването, основаваща се на срам, който вреди повече, отколкото да помага на борещите се с отрицателна представа за своето тяло. Внушаването на чувство на срам в хората, чиито тела не отговарят на културния идеал, може да създаде хранителни нарушения и да изостри негативната представа за себе си.

Логосът не помага на тези, на които от малки са им казвали, че да си пълен е лошо, и живеят в култура, която продължава заблудено да приема вредни и изкривени убеждения.

 Другият начин за разбиране на света – митът – използва по-интуитивен креативен подход и си служи с метафори, истории, и изображения. Докато силата на логоса се крие в логиката, силата на мита се намира във въображението. Докато логосът ни помага да разберем материалната сфера, митът ни помага да стигнем до сърцето на въпроса. Митът е по-полезният, когато логиката се проваля, когато фактите нямат смисъл или се считат за маловажни, както е в случая с негативната представа за собственото тяло. Логически разбираме, че идеалът за красота на културата, от която сме част, е непостижим и че посланията на медиите са манипулативни. Можем да осъждаме натиска, който културата упражнява върху външния ни вид, но често логиката не е достатъчна, за да попречи на тези послания да навлязат в психиката ни.

Имаме нужда от различна история, за да можем да си представим друга по–истинска реалност.

Съвременната ни култура се гордее с рационалния начин за виждане на света, терминът мит често се използва като синоним на нещо нереално. Само че в древните култури се е използвал за описването на по–дълбоки истини, които са недостъпни чрез логоса. Митовете са тези истории, които привидно изглеждат нереално, но в дълбочина са истина. Митовете имат най-много смисъл, когато всичко друго е лишено от такъв.

Терминът митологичен предполага, че митът си има собствена логика и сила.

 Може да бъде начин за справяне със ситуации, които надвишават логиката и рационалността и може да предостави изненадващи решения, когато логосът се проваля. Такъв е случаят с психологическите процеси, включващи негативна представа за собственото тяло.

 Да посочим фактите на някого, който страда от негативна представа за собственото си тяло, не е много полезно при справянето с убеждения, които са били вкоренени и не се подават на логическо оборване въпреки нелогичната си същност.

За да научите повече по темата, моля кликнете ТУК

За лично засегнати или лица с проблемно хранене: ТУК!

За професионално заинтересовани или ако сте студенти: ТУК! 

За родители или близки на засегнати от ХН: ТУК! 

Харесайте и последвайте ФБ страницата на УНИКАЛ: 👇https://www.facebook.com/UNIKALOnlineInstitute