РИСКОВИ ФАКТОРИ ЗА РАЗВИТИЕТО НА ПРОБЛЕМИ С ПРЕДСТАВАТА ЗА СОБСТВЕНОТО ТЯЛО, ХРАНЕНЕ И ЗАТЛЪСТЯВАНЕ ПРИ УЧЕНИЦИТЕ
Линда Смолак /със съкращения/
Представата за собственото тяло, хранителните нарушения и затлъстяването при юношите имат различни рискови фактори. Някои рискови фактори са общи и за трите – например изображенията в медиите могат да допринасят за проблемите с представата за собственото тяло както при момчетата, така и при момичетата, както и за нарушеното хранене при момичетата. Активното спортуване също се асоциира с развитието на срам от собственото тяло, както и с превенция на затлъстяване при жените. Спортовете също така осигуряват контекст, в който момчетата могат да обсъждат и може би да разберат притесненията относно телата си.
Притесненията относно теглото – конкретна форма на проблеми с представата за собственото тяло, фокусирана върху страхове от напълняване, са едни от най-надеждните ранни индикатори за появата на нарушено хранене в късното юношество.
Спазването на диети през юношеството може да допринесе за развиването на хранителни разстройства и за затлъстяване и сред двата пола. Индексът на телесната маса (ИТМ) се отразява на удовлетвореността от собственото тяло – компонент от представата за собственото тяло. Тази връзка е важно да се вземе предвид при разработването на програми за превенция както на хранителни разстройства, така и на затлъстяване. Рисков фактор е характеристика на индивида или средата, която значително увеличава вероятността да се стигне до патологичен резултат.
Изследователи и теоретици от дълго време считат, че хранителните разстройства, затлъстяването и
представата за собственото тяло имат множество причинители. Затова се счита, че
важна роля играят биологическите, психологическите и социалните фактори. Изглежда, социалните фактори са получили много внимание в научната литература, особено по отношение на представата за собственото тяло и хранителните разстройства, но много нови
изследвания се фокусират върху биологическите фактори, като сред тях
генетичните започват да получават голямо внимание. Ето защо в последните години изследователите се фокусират върху четири области – генетика, невробиология, пол и психологически травми, понеже те са релевантни както за деца, така и за юноши
Рискови фактори за развитието на проблеми с представата за собственото тяло при момичетата.
Най-голям рисков фактор при експериментална подкрепа, подкрепа от проспективни проучвания и открити асоции има при медийното влияние;
– Среден рисков фактор при същите критерии са: интернализиране на слабия идеал, социално
сравнение, самооценка, подигравки от връстници, моделиране поведението на връстници, разговори с връстници, индекс на телесна маса, етническа принадлежност;
– Малък рисков фактор при същите критерии са: коментари на майката, моделиране поведението на майката, моделиране поведението на бащата, сексуален тормоз;
– Незначителен рисков фактор при същите критерии са: коментари на бащата, сексуално насилие в детството, гени и нива на серотонин, допамин и норепинефрин.
Рискови фактори за развитието на проблеми с представата за собственото тяло сред момчетата
От проведено проучване се установяват следните изводи:
- Най-голям рисков фактор при експериментална подкрепа, подкрепа от проспективни проучвания и открити асоции има при медийното влияние;
- Среден рисков фактор при същите критерии са: интернализиране на мускулестия идеал, депресия, социално сравнение, самооценка, подигравки от връстници, индекс на телесна маса, етническа принадлежност;
- Малък рисков фактор при същите критерии са: ролята на пола, модел на поведение на връстници, коментари на бащата, коментари на майката, модел на поведение на майката, сексуален тормоз;
- Незначителен рисков фактор при същите критерии са: разговори с връстници, моделиране поведението на бащата, сексуално насилие в детството, нива на хормони и гените.
Рискови фактори за развитието на затлъстяване сред децата и юношите
От проведено проучване се установяват следните изводи:
- Най-голям рисков фактор при експериментална подкрепа, подкрепа от проспективни проучвания и открити асоции има при гледане на телевизия;
- Среден рисков фактор при същите критерии са: ограничаване на храненето от страна на родителите и индекс на телесна маса;
- Малък рисков фактор при същите критерии са: хранене с бутилка в бебешка възраст, спазване на диети, високо тегло в детска възраст, бърз растеж в ранно детство, екстремни поведения за контрол на теглото, депресия, гени, етническа принадлежност, наднормено тегло при родителите, детски темперамент /силна емоционалност/, изблици на гняв, свързани с храна в детството, по-малко сън в детството;
- Незначителен рисков фактор при същите критерии е: сексуално насилие в детството.
Тези данни обобщават
научните изследвания и представят рисковите фактори за проблеми, които стартират от началото
на детството или юношеството, които представляват предпоставки за хранителни
проблеми в зряла възраст.
ЗАЩИТНИ ФАКТОРИ И ПРОГРАМИ ЗА ПРЕВЕНЦИЯ
НА ХРАНИТЕЛНИТЕ НАРУШЕНИЯ ПРИ ЮНОШИТЕ
Не всички деца и юноши имат проблеми, свързани с представата за собственото тяло, и още по-малко с хранителни разстройства. И въпреки медийното внимание върху „епидемията” от затлъстяване при децата, повечето деца не са затлъстели или с наднормено тегло. И все пак, повечето деца са изложени на поне някои рискови фактори за поне един от тези проблеми. Например медийният идеал за слабо женско тяло се среща почти навсякъде
Изглежда, има нещо, което „защитава” някои деца
от развитието на проблеми с представата за собственото тяло или с хранителните
им навици. Кои са тези защитни фактори?
Някои учени биха сложили генетичната предразположеност на първо място. Често се твърди, че до80% от вариациите в ИТМ (индекс на телесната маса) зависят от гените, дори в
детска възраст. Това не означава, че диетата и физическата активност не оказват влияние към теглото на човек. Въпреки това е очевидно,че не всички слаби хора се хранят пълноценно и балансирано и спортуват редовно. Скорошни изследвания сочат, че по-слаби (<50ти персентил) 4-5-годишни деца имат по-малко от 20% вероятност да имат наднормено тегло до 12-годишна възраст. Това вероятно поне отчасти рефлектира върху генетичната тенденция към запазване на една и съща форма на тялото.
В скорошно научно изследване на момичета в основно и средно училище е установено, че момичетата с поднормено тегло и по-малко притеснения за теглото си имат по-висока
удоволетвореност от собственото тяло. Момичетата, чиито родители и връстници окуражават здравословното хранене, грижата за себе си и физическата активност вместо спазването на
диети, имат по-висока удоволетвореност от телата си. Тези резултати показват, че момичетата могат да живеят в здравословна култура, която не се фокусира върху ниските килограми и диетите, макар че фактът, че удоволетворените момичета са предимно (но не винаги) слаби, означава, че много от тях вече покриват идеалите.
Превантивните изследвания също могат да дават информация за някои защитни фактори. Доста ограничените досега изследвания сочат, че обучаването на деца за здравословно хранене и
физическа активност, както и уменията да устоят на социалния натиск за слабо тяло и контрол на теглото, може да подобри представата за собственото тяло и хранителните навици. Много повече такива програми са насочени към юноши, особено ученици в основните училища и особено момичета. Ясно е, че познание по темата и умения за противопоставяне имат позитивно влияние върху представата за собственото тяло и хранителните проблеми. Потенциалната роля на феминизма като защитен фактор заслужава по-подробно изучаване, имайки предвид, че тези, които се идентифицират като феминисти, имат по-голяма удоволетвореност от собственото
тяло, по-малка интернализация на идеала за слабо тяло и по-малка склонност към
нарушено хранене сред жените в зряла възраст.
Ефектите на превантивните програми често са краткотрайни, но сочат, че децата биха могли да
развият умения, които да ги предпазят от културното влияние на идеята за идеалното тяло. Освен това тези програми биха могли да бъдат още по-успешни (т.е. защитата би била по-голяма) ако средата, която носи негативни послания за тялото и средствата за промяна на тялото, бъде променена.
Потенциалните ползи на такъв подход се потвърждават от важната роля на
здравословната атмосфера в семейството и сред връстниците за разграничаването на момичета с високо самочувствие относно телата си и други юноши.
Наличните резултати от проучвания на този етап сочат към важността на социокултурни променливи като рискови фактори за развитието на проблеми с представата за собственото тяло и
храненето сред момчетата и момичетата. Необходими са още много проучвания, за да се очертае ролята на гените и невробиологията. Изследвания, фокусиращи се върху това как социокултурните и биологичните фактори се комбинират, са особено плодотворна област за научно-изследователска дейност по темата.
Продължаваме да се нуждаем от проучвания относно защитните фактори. Определянето на
момичета, които отхвърлят изображенията в медиите, и изследването на техните уникални характеристикиможе да осигури важна информация за разработването на по-ефективни програми за превенция.
За да научите повече по темата, моля кликнете ТУК
За лично засегнати или лица с проблемно хранене: ТУК!
За професионално заинтересовани или ако сте студенти: ТУК!
За родители или близки на засегнати от ХН: ТУК!
Харесайте и последвайте ФБ страницата на УНИКАЛ: 👇https://www.facebook.com/UNIKALOnlineInstitute
