от Кари Арнолд, F.E.A.S.T. съветник. Защитник на пациентите, научен писател март 2010 г
- Вината не е ваша. Ще е необходима цялата ви енергия, за да помогнете на вашето дете да се възстанови от анорексията или друго хранително разстройство, така че не я хабете за обвиняване и упреци. Оставете ги и се фокусирайте върху това, какво можете да направите, за да помогнете на детето си.
- Настоявайте да бъдете част от лечението на вашето дете. Това е особено важно, ако детето ви все още живее у дома, тъй като можете да видите неща, които хранителното разстройство може да е причинило невидимо в детете ви. Говорете. Доверете се на инстинкта си.
- Те не осъзнават, че са болни. Един от най-фрустриращите симптоми на анорексията е неспособността да разберете наличието на болестта. Не че не си признават, че имат анорексия, а че болният буквално не може да го види.
- Това не е избор. Детето ви не гладува, защото иска или избира. То гладува, защото има анорексия. Анорексията няма да спре, докато някой не я накара.
- Съпротивлението – изключителното съпротивление – е правилото, не изключението. Ако не мислите, че имате рак, вероятно няма доброволно да получите химиотерапия, която ви кара да се чувствате ужасно, нали? Същото е и за някой с анорексия. Настоявайте да получи незабавно, интензивно, основано на доказателства лечение.
- Анорексията не се поддава на честност. Детето ви не ви лъже, защото е забавно или просто да ви дразни. Лъже, защото се страхува. Това не означава, че лъжата е нещо добро, но опитайте да преосмислите нечестността като страх, отколкото като лошо поведение.
- Не се предавайте. Хората с анорексия често се чувстват безнадеждни и безпомощни, и крайно зависими от близките си. Близките не трябва да се отказват от тях, защото те често вече са се отказали от себе си.
- Гответе се за рецидив. Рецидивите не са правила, но е изключително често срещано. Гответе се за това. Пригответе план. Бъдете готови и се срещнете лице в лице с това.
- Анорексията е смъртно сериозна. Хранителните разстройства са най- смъртоносното от всички психиатрични разстройства и колкото по- дълго е болен вашият близък, толкова е по-голям шансът да умре. Не се страхувайте да настоявате за лечение – може просто да спасите живота му
- Възстановяването е маратон, а не спринт. Поемете си дълбоко въздух. Пълното възстановяване може да отнеме известно време, дори след установяване на здравословно тегло и хранителни навици. Бъдете птърпеливи. Вашето дете ще се върне при вас, без анорексията да наднича през рамото му.
Оригинална статия: https://www.feast-ed.org/ten-things-i-want-parents-to-know-
carrie-arnold/
Това е инициатива към настоящата на Кампанията за превенция за хранителни нарушения “СИЛАТА НА РОДИТЕЛСКАТА ПОДКРЕПА“ на Асоциация и Институт УНИКАЛ,
която предлага множество полезни ресурси за подкрепа и обучение, които можете да видите ТУК
