Някой, който наистина разбира хранителното ми нарушение и има правилна информация.
Едно от най-болезнените неща, които мама сподели с мен, беше, че много от „съветите“, на които се натъкна в онези ранни дни, бяха… грешни.
Тя не повярва, когато ми каза това, но аз можех да видя тъгата зад него. Каза, че ще намери хора онлайн или ще получи препоръки и ще се надява, че може би този специалист ще бъде различен, само за да открие, че предложенията са напълно неправилни.
Не просто леко грешни, а животозастрашаващо вредни.
„Здравните специалисти щяха да ми кажат, че вероятно е алергия. Или може би трябва да спре захарта, млечните продукти, ядките или глутена. А аз си мислех… сериозно ли говорите? Тя вече се ужасява от каквото и да било и искате да огранича още?“
Мама ми каза, че понякога си е записвала час за всеки случай, отчаяна за някакво решение, но го е отменяла, след като интуицията ѝ е подсказвала, че не е правилно. Че ще причини повече вреда, отколкото полза.
Тя знаеше, че елиминирането не е отговорът.
Това, което наистина е търсела, е някой, който разбира състоянието. Някой, който можеше да говори с авторитет, но и със състрадание. Някой, който действително беше виждал хора да се възстановяват или, още по-добре, самият той беше извървял този път.

Тя никога не е срещала никого, който да ѝ е казал, че възстановяването е възможно.
Никога не е срещала никого, който да каже: „Преживях това.“
Тя просто се опитваше да защити мен и себе си, по най-добрия начин, докато сякаш летеше почти напълно на сляпо.
Какво знам сега да мисля (което ми се искаше тя да беше знаела тогава). Не пиша това, за да обвинявам или да отварям отново стари рани. Пиша го, защото ако сте родител (и детето ви не е нужно да е малко), партньор или някой, който обича някого в дълбините на хранително разстройство, може би това ви помага да се чувствате по-малко сами.
Пиша това и като някой, който сега може да подкрепя другите през същия процес, през който ние някога се препъвахме в тъмното.
👉Ето какво искам всеки родител да знае сега:
✔Възстановяването е възможно.
✔Не грешите, че искате да вярвате в това.
✔Надеждата не е наивна, тя е необходима.
✔Не е нужно да правите това сами.
✔Необходимо е да поискате помощ и е нормално да очаквате квалифицирана
помощ.
‼И може би най-важното:
Само защото някой има титла или лиценз, не означава, че е подходящ.
Нормално е да затворите вратата и да направите нещо ново. Това ме накара да намеря човека, който ме насочи към пълноценен живот от другата страна на хранителното разстройство.
Намерете някой, който вижда човека зад болестта. Намерете някой, който знае, че възстановяването не е линейно, а е реално. Намерете някой, който знае, че в живота има повече от просто „управление“ на хранително разстройство.
Най-важното е да намерите някой, който може да ви помогне да развиете уменията и ресурсите, за да правите и да бъдете различни, защото животът ви не се намира в разбирането на миналото ви, животът ви е това, което избирате да правите отсега нататък.
До родителите, които търсят сега помощ:
Не се проваляте. Не сте слаби. Не сте сами.
Няма проблем, ако това ви се струва невъзможно трудно, в много отношения и с „грешните“ инструменти. Но има светлина напред. Има хора (като мен и МНОГО други), които са се справили.
И ако никой не ви е казал:
Благодаря ви.
Благодаря ви, че не се отказвате от себе си, дори когато нещата изглеждат безнадеждни.
Благодаря ви, че се борите за подкрепа, дори когато вратите продължават да се затварят.
Благодаря ви, че търсите нещо позитивно, дори след като сте разочаровани отново и отново. Защото това търсене е по-важно, отколкото си мислите.
Заключителни думи от майка ми:
След разговора ни попитах майка ми какво би казала на друг родител, който започва по този път, отчаян за отговори и страхуващ се от това, което предстои.
Тя замълча за момент и каза:
„Не спирайте да търсите, докато не намерите някой, който вижда детето ви, не само диагнозата му. Някой, който вярва в него, дори ако то все още не може да повярва в себе си. Намерете някой, който се отнася към него на същото ниво, вместо да се отнася снизходително към него“.
Не бих могла да го кажа по-добре.
И на майка ми: благодаря ти, че беше този някой за мен. През всичко това.

От Бони Килип, диетолог (APD) и клиничен хипнотерапевт

Бележка на редактора: F.E.A.S.T. разполага с много ресурси за обучение, насочване и подкрепа на родители като майката на автора; те могат да бъдат намерени на нашия уебсайт.
Оригинална статия: https://feast-ed.org/a-conversation-with-my-mum/