You are currently viewing ИНТЕРВЕНЦИИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ, ОТЧИТАЩИ ВЛИЯНИЕТО НА ХРАНИТЕЛНИТЕ РАЗСТРОЙСТВА ВЪРХУ ПОЗНАВАТЕЛНИТЕ СПОСОБНОСТИ И ФУНКЦИОНИРАНЕТО В УЧИЛИЩЕ

Хранителните разстройства могат силно да повлияят на способността на детето да учи. Разбирането на някои от начините, по които хранителното разстройство може да повлияе на познавателните функции, може да помогне на преподавателите да разпознаят ученик в затруднено положение. По-долу са изброени основните начини, по които хранително разстройство може да се отрази на познавателните способности на детето поради недохранване. Познавателните способности на детето могат също да бъдат повлияни от психичните разстройства, които често съпътстват хранителното разстройство, например тревожност, депресия и обсесивно-компулсивно разстройство.

Преглед на научните изследвания за влияние на недохранването показва, че недохранването:

  • Може да увреди познавателните способности   на   детето;
  • Има отрицателни    последици върху  поведението   на   ученика  и резултатите   му   в   училище;
  • Прави   учениците   нервни,  раздразнителни,   отслабва   тяхната концентрация   и  вниманието   им, отслабва  способността  им  да  слушат и обработват  информацията,  може  да причини повдигане,  главоболие, умора и липса на енергия;
  • Намалява способността на засегнатите от хранително разстройство ученици да изпълняват поставените им задачи в сравнение с тази на съучениците им, които се хранят нормално;
  • Води до недостиг на определени вещества в организма като например желязо, което пряко въздейства на паметта на ученика и концентрацията му;
  • Може да намали активността на учениците, да ги направи по-апатични, изолирани и по-малко активни по отношение на социалните взаимодействия;
  • Може да увреди имунната система и да направи учениците по-податливи на заболявания;
  • Увеличава броя на отсъствията на засегнатите ученици поради гореизброените увреждания. 

Въпреки недохранването перфекционизмът, характерен за засегнатите от анорексия и булимия, може да ги накара да поддържат високи резултати в училище, което за тях е още по-трудно предвид увреденото им физическо и психическо състояние.

Освен гореописаните последици, животът на ученик, засегнат от хранително разстройство често е доминиран от притеснения по отношение на храната. Научно изследване върху хората с хранителни разстройства показва значителни и продължителни притеснения по отношение на храната, например:

В клиничен контекст е направено проучване, в което участват над 1000 души с клинична диагноза: хранително разстройство. Резултатите сочат, че от 90 до 100% от съзнателното време засегнатите от анорексия нервоза е прекарано в мисли за храна, тегло и глад; освен това допълнително време се отделя на мечти за храна или спане, нарушено от чувството на глад. Хората с булимия нервоза твърдят, че прекарват около 70 до 90% от съзнателното си време, мислейки за храна и проблеми с теглото. Освен това хората с нарушени хранителни навици могат да прекарат около 20 до 65% от съзнателното си време в мислене за храна. За сравнение, жените с нормални хранителни навици прекарват около 10 до 15% от съзнателното си време, мислейки за храна, тегло и глад.

Признаци и симптоми на хранителните разстройства в училищен контекст

В юношеска възраст младежите обикновено преживяват внезапни промени във височина и тегло. Така например момичетата може да качат средно около 18 килограма за периода от 11 до 14-годишна възраст и това е нормално. Подрастващи, чието покачване на тегло се извършва преди увеличаване на височината, могат да изглеждат пълни, и обратно, ученици, които порастват на височина, но не и на тегло, могат да изглеждат по-скоро слаби. По-долу изброените прояви не са непременно категорични признаци и симптоми на хранително разстройство – единствено експерт  в областта може да постави диагноза. Въпреки това особено внимание заслужава ученик, който изглежда или се опитва да бъде „перфектен”. Имате основание за загриженост, ако ученик систематично проявява един или повече от изброените признаци и симптоми:  

        Емоционални:

  • Изразяване на притеснения или загриженост във връзка с представата за собственото тяло: смята, че е прекалено пълен, въпреки че изглежда нормално или дори слаб; неспособност да приеме комплимент; промяна в настроението, предизвикана от мисли относно външния вид;
  • Промяна в отношението или резултатите в училище;
  • Непрекъснато се сравнява с останалите; отнася се пренебрежително към себе си; окачествява се като мазен, дебел, грозен; надценява размерите на тялото си; стреми се да изглежда „перфектно”; непрекъснато търси уверението на другите, че изглежда добре;
  • Говори за спазване на диети; избягва високохранителните ястия, защото „от тях се надебелява”;
  • Има наднормено тегло, но в присъствието на други яде малки порции;
  • Изглежда тъжен/депресиран/притеснен; споделя, че се чувства недостоен;
  • Става жертва на тормоз по отношение на теглото;
  • Прекарва все по-дълги периоди от време сам;
  • Е обсебен от мисълта за поддържане на ниско тегло с цел да подобри резултатите си в областта на спорта, танците, артистичните изпълнения или конкурсите за красота;
  • Надценява способността си да се справя сам; проявява нежелание да потърси помощ.

Физически:

  • Внезапно отслабване, напълняване или промяна на теглото за кратък период от време;
  • Стомашни/коремни болки;
  • Чувства се преситен или „подут”;
  • Чувство на замайване, студ или умора;
  • Суха коса или кожа, дехидратиране, посиняване на ръцете/краката;
  • Бебешки косми (мъхесто окосмяване по тялото).

Поведенчески:

  • Диети или нередовно, хаотично хранене; преструва се, че се храни, след което хвърля храната; пропуска хранене;
  • Дълги тренировки; прекомерно спортуване всеки ден (не може да пропусне ден);
  • Непрекъснато говори за храна;
  • Често посещава тоалетната;
  • Носи широки дрехи с цел да: прикрие прекалено слабото си тяло (анорексия) или напълняване (преяждане); или да   прикрие „нормалното” си тяло поради заболяване, свързано с представата за формата/размера на собственото си тяло;
  • Умора, световъртеж;
  • Избягва закусвалните;
  • Носи си собственоръчно приготвена храна в чантата или раницата;
  • Проявява някои видове компулсивно поведение;
  • Отрича да изпитва затруднения.

ИНТЕРВЕНЦИИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ, ОТЧИТАЩИ ВЛИЯНИЕТО НА ХРАНИТЕЛНИТЕ РАЗСТРОЙСТВА ВЪРХУ ПОЗНАВАТЕЛНИТЕ СПОСОБНОСТИ И ФУНКЦИОНИРАНЕТО В УЧИЛИЩЕ