Има 13 публикувани РКП за лечение на АН при подрастващи, четири от които включват по-високо ниво на грижа, като например стационарно медицинско или психиатрично лечение и / или дневни програми. По-голямата част от тях (11 от 13) включват подходи, фокусирани към семейството, докато само три проучвания са включили
индивидуален терапевтичен подход. Към днешна дата не са публикувани РКП чрез психофармакологични интервенции.
Преобладаващите модели на основано на доказателства лечение на АН са лечение за възстановяване на теглото при психиатрична или педиатрична (медицинска) терапия или при амбулаторно психосоциално лечение.
Три проучвания са оценили стационарното лечение в психиатрични условия.
Проучване на Gowers и колеги (2007 г.) в Ливърпул, Англия, не е показало предимство на първа линия на психиатрична терапия при извънболнично лечение. Тези, които са се борили
в амбулаторна среда са се справяли по-слабо, когато са били прехвърлени в болнична обстановка. Във Франция Godart и колеги (2012 г.) установяват, че добавянето на семейна терапия се съсредоточава върху динамиката в семейството, а не върху хранителните симптоми, подобрява ефективността на лечението, обикновено след изписването на пациентите от болницата. Едно проучване, проведено на шест места, в Германия от Herpertz-Dahlmann и колеги (2014 г.), установява, че пациентите в дневна програма след кратък престой в болница имат сравними резултати с тези на пациенти, които са завършили по-дълъг стационарен престой, за да постигнат възстановяване на теглото. Тези открития показват, че дневната програма може да бъде безопасна и по-евтина алтернатива на продължителното хоспитализиране. Мадън, Мишкович-Уитли, Уолис, Кон, Лок и колеги (2015 г.) в Уестмейд,
Австралия, откриват подобни резултати като сравняват хоспитализация в педиатрична медицинска среда за кратка стабилизация, с удължен прием за пълно възстановяване на теглото –
и двете последвани от курс на семейна терапия (КСТ). По отношение на по-високите нива на полагане на грижа, няма предимства
до първо ниво на психиатрично лечение от това при дневна програма или амбулаторно лечение. Активното включване на семейството в
терапията за лечение, както обикновено, след хоспитализация, подобрява резултата и възстановяването на теглото у дома може да бъде успешно.
Амбулаторно психосоциално
е вторият преобладаващ модел за лечение на АН при младежи. Оценени са три първични модела на амбулаторно лечение. Семейната терапия има за цел да даде възможност на родителите да управляват симптомите в началото на лечението, а фокусът към родителите (ФКР) използва много сходен подход
без пациентът да участва в лечението. Докато системната семейна терапия поставя фокуса върху семейната система, за да черпи от съществуващите си силни страни, лечението, насочено към юноши (ЛНЮ) е индивидуална терапия, която има за цел да насърчи самооценката, самоуважението и самоуправлението на хранителните проблеми.
Изследване, проведено в САЩ, сравнява КСТс ЛНЮ и установява, че КСТ води до по-бързо увеличаване на теглото при ранно лечение, с по-малко дни приеми в болница (Le Grange et al., 2014, Lock et al., 2010). Ето защо КСТ е по-ефективен метод отколкото ЛНЮ за по-лесно достигане на ремисия при краткосрочно (6- и 12-месечен) наблюдение. (Lock et al., 2010). Въпреки това при четиригодишно наблюдение ЛНЮ се съизмерва с КСТ и процентите на ремисия са стабилни (Le Grange et al., 2014).
Проучване на анорексия нервоза сравнява две семейни терапии (КСТ и системно семейно лечение) в шест амбулаторни клиники в Северна Америка. КСТ е установено, че води до по-бързо увеличаване на теглото по-рано в лечението, с по-малко болнични дни; обаче,няма разлика в края на лечението (КНЛ) (Agras et al., 2014). В Мелбърн, Австралия, Le Grange
и колеги (2016) сравняват ФКР с КСТ и установяват, че възстановяването на теглото е постигнато по-
ефективно при ФКР, където младежите са били наблюдавани от медицинска сестра и не са участвали в лечебната сесия. Eisler and колеги (2016) сравняват мултифамилни и еднофамилни формати за лечение в шест специализирани служби за ХН в Обединеното кралство близо до Лондон. В КНЛ многофамилната група се представила по-добре, със значително повече участници в категориите с добри или междинни резултати, но това статистическо предимство не се е запазило по-късно. Според авторите тяхното изследване подкрепя доказателствата за типични подходи за еднородна фамилия и потвърждава полезността на интензивен многофамилен формат.
Въз основа на доказателствата досега КСТ трябва да бъде на първа линия като извънболнична терапия за подрастващи с АН, които са медицински стабилни, и изглежда особено ефективна при намаляване на необходимостта от хоспитализация. Освен това има подкрепа както за интензивни мултифамилни формати, така и за отделни формати (ФКР), за семейна терапия. АФТ и системната семейна терапия са двете осъществими алтернативи, когато КСТ не е опция (Agras et al., 2014, Le Grange et al., 2007).