You are currently viewing ПЪТЯТ ОТ ХРАНИТЕЛНА РЕЗИСТЕНТНОСТ КЪМ ИНТУИТИВНО ХРАНЕНЕ – ИСТОРИЯТА НА БОБИ

Боби беше на 15, когато за първи път дойде на консултация. Беше му предписано от лекар да понижи нивата си на холестерол и да намали теглото си. Неговият интелект беше очевиден, но се четеше и нотка на скептицизъм. Когато беше запитан какви са неговите цели, той отговори, че е тук просто защото му е било казано, но все пак се надява на по-здравословен начин на живот. Подобно на повечето тийнейджъри, Боби изрази високо ниво на разбиране за начините на интуитивното хранене. Колкото и изтънчен да беше, усмивката, която се изписа на лицето, беше безценна. Когато психологичните концепции на чувството за лишение и нуждата от независимост му бяха обяснени, той беше нетърпелив да разкаже историята си.

Тя включваше родители, които били вманиачени на тема здравословна храна и упражнения, безбройни опити от тяхна страна да го накарат да отслабне и трогателни случки на неконтролируемо за него емоционално хранене.

В началото неговото лечение беше с цел да върне удоволствието в храненето му. Това означаваше да обръща внимание на това да се храни, когато не е чак толкова гладен, за да не изпитва такъв огромен глад по време на основните хранения. В допълнение на това му беше казано да намери храни, които обича и да се храни по-бавно, за да оцени по-добре техния вкус. Той сам постави своите цели и така неговата нужда от самостоятелност беше удовлетворена. Боби ни каза, че често яде нездравословни храни, които си е купувал от училище, а дори не ги харесва. Една от първите цели, които той сам си постави, беше да намери храни, които да му доставят удоволствието, липсващо му досега. Беше забележително да се наблюдава как в този млад мъж се събуди интерес към храненето повече, когато му беше казано, че вече няма да има забранени храни и всичко е позволено. Това беше момче, което регулярно си е купувало лакомства в училище, без знанието на родителите си, като проява на юношеско съпротивление…

Скоро той реши, че трябва да оставя храната настрана, когато вече не се чувства гладен. Той разбра, че храната не доставя същото удоволствие, след като се е нахранил и че трябва да се съсредоточи върху това да слага край на храненията си, тогава когато е нужно. След няколко месеца лечение Боби осъзна, че нетърпеливостта му да се храни е изчезнала, защото вече не съществуват забранени неща. Сега той имаше вяра, че ще му бъде позволен достъп до тях, когато той поиска. Отсяването на храненето, подбудено от предизвикателство и съпротива, му позволи да види случаите, в които се е хранел по чисто емоционални причини. Той призна, че най-трудно се е справял с емоцията от безпокойството, свързано със стремежа към отличие в училище. Сега, когато имаше разрешително да яде, каквото, когато и колкото си поиска, той разбра, че вече не му е нужна храна, за да се справя с емоционалните си проблеми.

Боби откри други начини, по които да се радва на живота, а те дори служеха като по-добра утеха за чувствата му, отколкото храната. Получаваше и повече подкрепа за работата си в училище, което пък намали стреса в него. Когато определени храни са забранени, хората намират оправдание да ги употребяват поради емоционален дискомфорт. Ако тези хора възстановят мира с храната, това оправдание вече няма да е валидно и те ще могат да възприемат различни методи за справяне с чувствата си.

Скоро след това разбрахме от Боби, че холестеролът му е спаднал. Важно е да се отбележи, че целта на консултациите не беше отслабването на Боби. Фокусът беше върху това той да обръща внимание на своите естествени сигнали относно храненето и да прави разлика между физическите и психическите нужди. След около година и половина на тежки усилия, за да си върне интуитивния начин на хранене, Боби се появи офиса с нов суичър. Спомена, че е трябвало да купи нови дрехи за себе си, защото старите му сега били с два размера по-големи от сегашния. Когато беше попитан как се чувства относно тези промени, той отговори, че е много щастлив от новия си, здравословен начин на живот и ниските си нива на холестерол. Той знаеше, че това е просто резултатът от неговата мотивация и работа. Гордо сподели, че кардиологът му бил толкова впечатлен от резултата, че го помолил да сподели с другите му пациенти за това как го е направил. Обяснението на Боби за този процес е повече от красноречив. Той включи в него основните концепции за лишение, независимост, съпротива, страх, гняв, срам и т.н. Ето, това са думи от устата на юноша!:

👉🏻„Никой не ме притискаше да правя това! Нямаше голям залог. Не се опитвах да угодя на никого. Беше мое решение!”

👉🏻„Това не беше състезание. Нямаше никакъв натиск да губя килограми или да влизам в определена скала. Нямаше определена цифра, която да преследвам, така че нямаше никакви очаквания.

👉🏻„Никога не изпълних или подминах определена цел. Никой не беше фокусиран върху това колко килограми свалям и никой не ми казваше, че не се справям достатъчно добре.”

👉🏻„Никога не съм се чувствал лишен.” Всъщност сподели, че този ден беше ял сладолед, преди да дойде при нас.

👉🏻„Никога не се чувствах виновен за това какво ям.”

👉🏻„Това беше промяна в начина на живот, а не диета.”

👉🏻„Преди започването на този процес, майка ми казваше, че ще трябва да следя какво ям през целия ми живот.”

👉🏻„Хората не откликват на страх.”

👉🏻„Вместо да им бъде казвано, че трябва да отслабнат, хората имат нужда от правилните инструменти, за да знаят кога да спрат да ядат и кога достатъчното е наистина достатъчно.”

👉🏻„Когато хората преяждат, те го правят с причина. Те не искат да им бъде казвано, че това ги прави по-лош човек. Това ги наранява, кара ги да се чувстват зле и засрамени. След това, ядат за да подтиснат това чувство.”

👉🏻„Хората не искат да бъдат притискани да правят всичко наведнъж. Най-добре е да се започне бавно.“

👉🏻„Когато някой ти каже, че определена храна е вредна и не трябва да я ядеш, ти не го правиш заради нейния вкус, а заради чувството на съпротива. Това чувство е невероятно!”

За да научите повече по темата, моля кликнете ТУК

За лично засегнати или лица с проблемно хранене: ТУК!

За професионално заинтересовани или ако сте студенти: ТУК! 

За родители или близки на засегнати от ХН: ТУК! 

Харесайте и последвайте ФБ страницата на УНИКАЛ: 👇https://www.facebook.com/UNIKALOnlineInstitute

ПЪТЯТ ОТ ХРАНИТЕЛНА РЕЗИСТЕНТНОСТ КЪМ ИНТУИТИВНО ХРАНЕНЕ – ИСТОРИЯТА НА БОБИ