Винаги съм се радвала да се забавлявам навън сред дивата природа. Като дете семейството ми ходеше на ваканции в нашата хижа в Блек Хилс, където брат ми и аз се катерехме по скали, тичахме през боровите храсти и магарешките бодили с дядо ни в дълги приключения (където той често ни губеше), търсехме по пътеката на слюдената мина хладни слюдени плочи и кристали от розов кварц, газехме през хладния Айрън-Крик и играехме бадминтон на поляната пред обществените хижи.
Тези начинания не се ограничаваха само до хижата. В нашия крайградски дом в Ийст Коб, брат ми, двете момчета на съседите и аз строехме крепости в гората зад къщите си и измисляхме сложни игри, включващи катерене по дървета, размахване на ръждясали триони и други боклуци, както и рязане на клони от
дървета. Тези експедиции в дивата неизвестност на нашия заден двор създадоха в мен любов към природата, както и любов към играта и движението. Тялото ми беше съдът, който ми позволяваше да играя и съм толкова благодарна, че имах възможността, когато бях малка, да бъда свободна и да играя. Научих се как да движа тялото си спрямо заобикалящата ме среда и успях да изследвам многобройните физически усещания, които тялото ми предлагаше, като например какво е усещането да издърпам гигантска ръждясала тръба от купчина камъни или как балансирането върху паднал дънер ангажира определени мускули на краката.

Тези въплътени физически преживявания оформиха ранните ми изследвания в по- широкия свят и може би защото съм много физически настроен човек, упражненията бяха лесен порок за мен, към който да се обърна като начин да блокирам объркващите психически и физически усещания, които се появяваха в тялото ми по времето, когато се разви болестта ми. Когато за първи път излязох от стационар, бях ограничена какви дейности можех да правя, очевидно защото дотогава упражненията бяха използвани от болестта ми като средство за завладяване на тялото ми и контрол над него. Една от първите дейности, към които ми беше позволено да се върна в началото, беше катеренето, защото беше неразделна част от живота ми преди лечението. Спомням си, че отидох на фитнес в Колорадо и излязох ридаейки, защото едва можех да се повдигна от земята.
Мислех си, че никога повече няма да се катеря или да мога да спортувам, защото тялото ми беше толкова различно и чуждо за мен. Въпреки това бях решена да си възвърна силите, този път по здравословен начин и в течение на няколко години, с няколко грешки по пътя, успях да доведа ума и тялото си до място, където наистина се наслаждавам на акта на движение на тялото си. Независимо дали е по стена, по пътека или на постелката ми по време на час по йога, обичам да движа тялото си така, както то иска. Чрез движението се докосвам до телесните усещания и пренаучавам сигналите на тялото си. Чрез движението успях да се свържа с по-големия свят около мен, защото движението е естествено за всяка земна система. Дори скалите се движат чрез процеса на ерозия. Стигането до място, където се движа в синхрон с това, от което тялото ми се нуждае, беше от решаващо значение за моето възстановяване и е овластяващо да знам колко много работа е била необходима, за да стигна до място, където мога да кажа, че обичам начина, по който тялото ми се преплита и танцува през света в ритъм с всичко останало, което се движи в него и около него. Здравословното движение е въжето, което свързва ума, тялото и света. Да имаш тяло, което е достатъчно здраво, за да се движи както иска, е невероятно.
Още по-важно от това да се науча отново как да се движа за процеса на възстановяване беше да се науча как да съществувам в тишина. Винаги съм се борила да си позволя да се отпусна и да „вегетарианизирам“. Особено по време на болестта ми всяка секунда, в която не се движех, беше загубена секунда; някои от най-лечебните ми моменти обаче се случиха, когато си позволих да съществувам в пълна тишина. Спомням си, че през 2020 г., когато получавах сертификат за учител по йога, имахме ден за мандала медитация, където през целия ден редувахме нежни ин йога последователности, 20-минутни седнали медитации и дихателни практики. Почиваме си за обяд и обсъждаме между всяка последователност, но денят беше предназначен да се задълбочим в себе си, което се оказа изключително трудно за мен и по време на третия кръг от тази медитация избухнах в сълзи от нищото. Толкова дълго чувствах силен дискомфорт, седейки сама със себе си в тялото си и целият този дискомфорт, болка и психическа мъка, които идваха с разстройството, което никога не ми позволяваше да си почина, изляха навън. Именно в този момент открих красотата на вътрешното пътешествие през тишината. Чрез практиката на медитация и седенето неподвижно със себе си край реки, потоци, на скалисти издатини или просто в стаята си, започнах да оценявам не само тялото си в движение, и в покой.

Животът е практика на баланс, ин и ян на тишината и движението. Да се ​​науча да приема този баланс на живота, особено когато се възстановявам от болест, кореняща се в дисбаланси, ми помогна да намеря любов в себе си и в по-големия свят.
Трябва да се обърнем навътре, за да се разширим навън, а възстановяването е процесът на научаване да ценим чудесата, освен ужасите на живота в смъртно тяло от плът и кости, като същевременно ценим връзката на това тяло с целия свят на другите същества. Често хранителните разстройства процъфтяват в его, което е прекалено негативно фиксирано върху себе си. Като полагам усилия да намеря общност от връстници, които ме обичат безусловно, като възстановявам връзката си с тялото чрез намиране на баланс в движението и покоя и като откривам връзката си като част от света отвъд мен самия, постигнах напредък в поправянето на това разбито его, което толкова дълго управляваше възприятието ми за себе си. Въпреки че този процес е дълъг и все още има дни, в които се чувствам неудобно в тялото си, пораснах толкова много, откакто напуснах това стационарно заведение преди шест години, и не мога да си представя да се върна назад. Има толкова много неща, които мога да изследвам отвъд моите познания и обичам да имам физическо тяло, което ми позволява да задавам въпроси и да играя в този по-голям свят.

Оригинална статия: https://feast-ed.org/post-recovery-struggles-and-you-may-ask-
yourself-how-did-i-get-here/

1.За безплатна консултация при хранително нарушение (ХН) или проблемно хранене за вас или ваш близък: ТУК!

2.За достъп до безплатни ресурси за лично засегнати лица с ХН или проблемно хранене: ТУК!

3.За професионално заинтересовани или студенти: ТУК! 

4.За родители или близки на засегнати от ХН: ТУК! 

5.За да научите за Ръководство за подкрепа при хранителни нарушения (ХН) + Мини ръководството за подкрепа при хранене при ХН: ТУК