Завиждах ти, външен свят!
Свободен от хранително разстройство. Несъзнаващ хаоса, който то може да причини. Твоят свят е толкова безгрижен. Твоят свят е толкова прост. Твоят свят беше мой, не толкова отдавна. Но когато дъщеря ми беше диагностицирана с анорексия, бях хвърлена в света на хранителните разстройства. Чужда и нежелана земя. Свят, в който се ориентирах сляпо и често сама. Първоначално отчаяно се опитвах да се държа за теб, външен свят. Ти беше толкова безопасен и толкова удобен. Ти беше всичко, което познавах. Но бързо започна да ми се струваш непознат. И се чувствах изгубена. Въпреки това никога не те изпусках от поглед. Видях те, външен свят, с децата ти. И ревнувах. На плажа те наблюдавах. Седеше толкова спокойно на плажната си кърпа. Твоите деца тичаха във вълните и навън. Когато дойде време да си тръгваме, децата ти те молеха за сладолед. Ти се засмя и се съгласи. Децата ти се развеселиха. Исках твоят момент на плажа да бъде мой. Исках детето ми да настоява да получи сладолед. Исках радостно да се смея и да се съглася да го получи. Но вместо това аз настоявах тя да яде храната, която слагах в чинията ѝ. Всяко хранене. Всяка закуска. Всяка хапка. Нямаше аплодисменти. Често имаше сълзи.
В парка те слушах, външен свят. Ти небрежно отпиваше от ледения си Starbucks. И ми изливаше сърцето си. Беше толкова нервна за детето си и нейните спортове. Каза, че се тревожиш, че детето ти няма да влезе в отбора по футбол. Каза, че се страхуваш от деня на пробите. Каза, че ще те съсипе, ако не влезе в отбора. Опитах се да звуча заинтересована и ангажирана. Но аз бях нервна да се справя с всяко хранене с детето си. Страхувах се от лека закуска преди лягане. И щеше да ме съсипе, ако не се справим с анорексията.
По телефона говорих с теб, външен свят. Ти се оплака от мързеливото си дете.Каза, че детето ти не си оправя леглото и е нахално. Каза, че стаята ѝ е разхвърляна и не си пише домашните. Каза, че не знаеш как ти и детето ти ще преживеете тийнейджърските години. Слушах внимателно, вкопчвайки се във всяка твоя дума. Чудех се какво ли е чувството да имаш такива тревоги. Защото, детето ми обикаляше двора ни. Стаята ѝ беше безупречно чиста. Хранителното разстройство я караше да казва и прави неща, които не е имала предвид.
Училищните ѝ задачи винаги бяха изпълнени перфектно. И не бях сигурна как с дъщеря ми ще преживеем анорексията.
Изпрати ми съобщение. Забеляза, че нещо не е наред. Оценявах твоята доброта, външен свят. В съобщението си каза, че ти липсва семейството ми и не си ни виждал от известно време. Попита дали сме добре. Писах ти отговор. Казах, че просто сме заети. Казах ти, че скоро ще се видим. Включих емоджи със сърце, за да запечатам сделката. Исках да защитя поверителността на дъщеря ми. Нямаше нужда да знаеш за битката, която водим у дома.
В магазина те видях, външен свят. Притисна ме в ъгъла на пътеката с млечни продукти. Разказа ми за почивката си във Флорида. Говореше за натоварения си живот и натоварения си график. Опитах се да бъда учтива и се опитах да слушам. Но започвах да се паникьосвам, трябваше да се прибирам. Беше почти време за закуска. Не бях сигурна как да се измъкна от разговора. И така, излъгах. Казах, че имам уговорена среща и трябва да тръгвам. Защото нямаше да разбереш, ако ти бях казала, че детето ми има график за хранене. Чувствах се толкова откъсната от теб, от външния свят. Бяхме станали толкова различни. Твоят график се въртеше около работата ти. Моят график се въртеше около хранения и закуски.
Ти отиде на почивка във Флорида. Моят свят се превърна в кухненската маса…
12 септември 2022 г.
От: AJA
Оригинална статия: https://feast-ed.org/surviving-in-two-worlds/
1.За безплатна консултация при хранително нарушение (ХН) или проблемно хранене за вас или ваш близък: ТУК!
2.За достъп до безплатни ресурси за лично засегнати лица с ХН или проблемно хранене: ТУК!
3.За професионално заинтересовани или студенти: ТУК!
4.За родители или близки на засегнати от ХН: ТУК!
5.За да научите за Ръководство за подкрепа при хранителни нарушения (ХН) + Мини ръководството за подкрепа при хранене при ХН: ТУК
