Едно от най-разочароващите неща за мен като родител на дете, което е имало хранително разстройство е манията на нашето общество (и нека си признаем на целия свят) с термина и концепцията за това какво е „здравословно“. Думата „здравословно“ за тези от нас в сферата на хранителните разстройства се превърна в синоним на това, което всъщност не е „здравословно“ и точно обратното за нашите близки. И всички знаем, че едно хранително разстройство обича да използва думата „здравословно“, за да ни манипулира да мислим, че ние сме проблемът.

Какво е „здравословно“?
Преди дори да навляза в това, трябва да изясня, че ИТМ е остарял и смешен начин за оценка на здравето като цяло. Като казвам това, ако попитате много специалисти по хранителни разстройства, те пак ще смятат, че детето ви има „здравословно тегло“ въз основа на произволен ИТМ от 18/19 или ще го базират на „средна“ крива на растеж за пол и възраст. Аз лично, след близо 13 години, откакто дъщеря ми беше диагностицирана с анорексия на десетгодишна възраст, никога не съм разговаряла с нито един родител, който смята, че детето му е в състояние да се възстанови при толкова нисък ИТМ. Собственото ми дете все още беше погълнато от хранително разстройство при това тегло. Експертите с опит, които се грижат за тях, изглежда имат общ консенсус, че ИТМ до 20 е моментът, когато виждаме, че нашите деца започват да излизат от хватката на хранителното разстройство. Разбира се, това число трябва да бъде още по-високо за тези, които са започнали отслабването си с по-високо тегло. „Здравословното“ тегло за нашите деца е това, което се основава на тяхната собствена индивидуална крива на растеж, която взема предвид периода на недохранване и загубения растеж, който трябва да се компенсира.

Друго място в лечението на хранителните разстройства, където виждаме думата „здравословно“ да се използва неправилно, е свързано с храните с високо съдържание на мазнини и калории, които са необходими за захранване и трайно възстановяване. Разочароващо и вбесяващо е да ви каже диетолог, лекар или терапевт, че не трябва да приемате толкова високо съдържание на мазнини и трябва да давате повече плодове и зеленчуци. За съжаление това е често срещана тема, с която се сблъскват много болногледачи. Да им бъде казано от професионалист, че се тревожат за неща като холестерол и „прекалено много“ наддаване на тегло, което причинява проблеми, абсолютно не се подкрепя от никакви изследвания. По-голямата част от проблемите, свързани със
захранването, ще се коригират сами когато му дойде времето. Отново, това, което е „здравословно“ за човек, който се възстановява от хранително разстройство е значително различно от това за общото население. Детето ми се нуждаеше от 6000 калории дневно на възраст 11-14 години, за да порасне 9 инча, да премине през пълен пубертет и да удвои теглото си от диагнозата. Преминахме през галон тежка сметана на седмица, много сладоледи и много килограми масло и т.н. Фобията от мазнини все още е широко разпространена дори в света на лечението на хранителни разстройства.

„Тя/той изглежда здрав.“
Колко от нас са чували това твърдение от други, когато детето ни все още е невероятно психично болно с хранително разстройство? Ние, експерти от опит, болногледачи, знаем, че не само теглото, но и състоянието е важно. Веднъж имах приятел, който изглеждаше раздразнен от мен, когато плачех за това, което се случва с дъщеря ми около година след процеса. Тя не можеше да си спомни факта, че дъщеря ми „изглежда страхотно“, но че ние все още напълно контролираме всички хранения и закуски, спим с нея и не позволяваме упражнения. Тя всъщност ми каза: „Тя изглежда страхотно. Може би имате проблем да отпуснете контрола сега. Достатъчно е да кажа, че не сме говорили три години. Нямаме енергията, докато се борим за живота на нашите близки, за да образоваме и да се борим постоянно с онези, които не желаят наистина да слушат и да се образоват.

За дъщеря ни никога няма да е „здравословно“ да тича, да ходи на фитнес или да отслабва по какъвто и да е начин. Самата тя казва това сега, когато се е възстановила много години по-късно. Тя знае какви са нейните лични граници, за да остане „здрава“ за себе си. Тя знае, че за да остане добре, трябва да извършва физически дейности, които смята за забавни и несъревнователни за себе си или с другите.
За нашите близки диетата често (но не винаги) е това, което започва ограничението, което води до отрицателен енергиен баланс, който задейства хранителното разстройство. За нашите близки диетата буквално може и наистина може да доведе до смърт. Ето защо винаги, когато използвам думата „диета“ във всичко, което пиша, я пиша като „ДИЕТА“ срещу „ЗДРАВЕ“. Защото нашите близки, както и семействата ни не могат наистина да се излекуват от хранително разстройство, ако ние като колектив (доставчици на лечение за хранителни разстройства и лица, които се грижат за тях) не приемем тези думи за това, което означават в нашата реалност и не ги използваме като форма на овластяване да се борим срещу това метаболитно/психиатрично заболяване, което иска да отнеме член от семейството ни.

14 септември 2023 г
От Кейти Маки, известна още като mamabear

Оригинална статия: https://feast-ed.org/diet-vs-health/