Хранителните разстройства като анорексия, булимия, склонност към преяждане са проблеми, които всеки родител се надява да избегне. Но когато тези хранителни разстройства се развият, има някои изключително полезни   ресурси за предотвратяване на хранителни нарушения, предназначени за родители, братя и сестри и други заинтересовани в семейството, както и за приятелите на засегнатите. Някои проучвания показват, че вероятно най-полезна от всичко е ранната намеса в развитието на хранително разстройство заради най-голямата вероятност за дългосрочно възстановяване.

  Признаци на детските и юношеските хранителни заболявания

Момичетата са много по-склонни да имат хранителни разстройства. Момчетата обаче също са уязвими. Следните признаци могат да се забележат от родители, учители и психолози и да помогнат при идентифицирането на децата с нарушение на храненето:

• ядат  тайно или хвърлят храна;
• проявяват загриженост за храната;
• броят калории и се теглят често;
• изпитват страх да станат пълни;
• имат склонност към преяждане;
• използват някои компенсаторни поведения: прочистват се чрез повръщане, тайно използване на лаксативи, вода или диуретици, гладуване и др.;
• проявяват хранителни фобии или избягват определени храни.

 Разбиране на хранителните фобии

Страхът от определени храни може да бъде сигнален признак на хранително разстройство като анорексия нервоза или булимия нервоза. Например храни с високо съдържание на мазнини могат да повишат нивата на тревожност при някои деца с хранителни разстройства. Като избягват тези храни, те научават, че могат временно да държат безпокойството си под контрол. Това е известно като „негативно укрепване”.

Хранителните разстройства могат да лишат мозъчните клетки от необходимата енергия и в крайна сметка да променят начина, по който хората обработват информацията. Смята се, че тази промяна в мозъчната химия допринася за хранителните фобии и изкривеното мислене, особено по отношение на възприемания образ на тялото.

Проблемът с хранителните разстройства може да доведе до значителни медицински усложнения. Ето защо получаването на грижи от програми за цялостно лечение на хранителни разстройства е изключително важно. Обикновено това включва лекар, специалист по хранителни нарушения, психолог или терапевт, психиатър, диетолог и физиотерапевт. Семействата играят важна роля в лечението и възстановяването.

Първата цел е да се помогне на децата да постигнат здравословно тегло. Често те се нуждаят от медицинска помощ, за да коригират промените в метаболизма или медицинските усложнения. Хранителните разстройства могат да увредят мозъка, сърцето, костите, бъбреците и черния дроб.Психолозите или терапевтите помагат на децата с хранителни разстройства да се справят с отрицателното поведение, изкривените мисловни модели и всички основни проблеми, които са предизвикали това състояние.

Например с когнитивно-поведенческа терапия пациентите се научават да разпознават дадени ситуации, които предизвикват съответно поведение на разстройство на храненето, и след това да работят за развиване на положителни техники за справяне. Диалектичната поведенческа терапия е сходна – тя се фокусира върху заместването на отрицателните стратегии за справяне с по-адаптивни опции.

 Включването на семейството е критично

Семействата са неразделна част от лечебния екип. Шансовете любимият ви човек да се възстанови от хранително разстройство ще се увеличат, ако семейството участва в подпомагането и лечението на нарушеното хранене, разработвайки и поддържайки стратегии за справяне. Децата смятат, че е окуражаващо, когато членовете на семейството са част от усилията им за възстановяване.