от родител и възпитател Ева Мусби

Колко дълго трябва да задържите детето си на масата, ако то не управлява храната пред
себе си (обикновено подредена от вас според принципите на „Вълшебната чиния“)?
Ако детето ви има ARFID или разстройство от аутистичния спектър (ASD), това, което
следва, може да не е приложимо. Обсъдете с вашите специалисти.

МОЖЕТЕ ЛИ ДА УПОРСТВАТЕ ЗА ОЩЕ ЕДНА ХАПКА?

В идеалния случай едно хранене ще продължи толкова дълго, колкото продължавате да
виждате признаци, че детето ви може да яде повече. Помислете: „Мога ли да успея да го/я
накарам да хапне още една хапка?“.
Прочетете „Съвети как да помогнете на детето си да се храни“. Това ви показва как да
продължите със състрадателно постоянство, като използвате директни подкани,
разсейване, прегръдки и съпричастност.

ПРИЗНАЦИ, КОИТО ВАШЕТО ДЕТЕ МОЖЕ ДА УПРАВЛЯВА ПОВЕЧЕ

• Те не са избягали
• Те хвърлят поглед към храната или я бутат настрани
• Започват да плачат, вместо да се борят с вас
• Те се опитват да договорят алтернативи
• Те търсят увереност

ТОВА НЕ СА ПРИЧИНИ ДА СПРЕТЕ

Все още има много надежда за успех, дори когато:
Детето ви е изхвърлило храната (пригответе повече)
Те заплашват да ядат по-малко следващия път или някаква заплаха (просто така се
чувстват в този момент)
Имат болки в корема (можете да им дадете кратка пауза и бутилка с гореща вода)
Те плачат, уплашени са или са ядосани (лечение, за съжаление, означава да ядат
въпреки страданието)
Никога преди не сте успявали да ги накарате да ядат, когато имат „този вид“ (упоритостта
ви дава важно послание и този път може да проработи)

НАПРАВЕТЕ ХРАНЕНЕТО ВАШ ПРИОРИТЕТ

Вашият нормален живот спира, докато поддържате детето си да яде. Бъдете до тях сто
процента. Отменете ангажименти, стойте на разстояние от телефона. Яжте заедно с тях. Настройте каквато среда работи за тях. Бъдете точни с часовете за хранене. Вие сте този,
който дава възможност на вашето дете да се храни въпреки болестта.
В първите дни вероятно ще задържите голяма част от живота си, за да поддържате 3
хранения и 3 закуски на ден. Планирайте как да поддържате собственото си
благополучие.

КОГА ДА СПРЕТЕ

Ако сте на път да изпуснете нервите си, да крещите, да обвинявате, да се обвинявате, да
катастрофизирате или да преминете в пълен режим на жертва, помислете за
прекратяване на храненето, преди да действате по този начин. Екстремното ни поведение
може да ни спечели това хранене, но често засилва съпротивата на децата ни за
следващите хранения.
Можете да решите да спрете, когато няма напредък за известно време и храненето скоро
ще стигне до следващото хранене или лека закуска.

ПЛЮСИТЕ И МИНУСИТЕ НА ЗАДАДЕНА ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ

В институциите е обичайно храненията да имат определена продължителност – половин
час, например. При тази настройка пациентите, които не се справят с цялата храна в
зададеното време, получават напитка с хранителна добавка или хранене чрез
назогастрална сонда. Има риск хората да станат прекалено зависими от тези алтернативи
на истинската храна, така че като възпиращ фактор, на пациентите може да се каже, че
това ще им се даде „допълнително“ време.
Понякога ограничението във времето помага да се даде тласък на хората да ядат, когато
иначе биха си играли с храната или биха яли твърде бавно.
У дома, въпреки че наддаването на тегло е ваш приоритет, определено време може да
работи, но само ако детето ви като цяло успява да изпие висококалорична напитка, когато
таймерът изгасне. Уверете се, че напитката обилно компенсира липсващите калории.
Ако е също толкова трудно да накарате детето си да изпие напитката, рискът с
ограничението във времето е детето ви търпеливо да го изчака. Така че обикновено е по-
добре родителите да останат отговорни за това кога могат да приключат с храненето.

КАК ДА ЗАВЪРШИТЕ ХРАНЕНЕТО, БЕЗ ДА ИЗГЛЕЖДАТЕ ПОБЕДЕНИ

Детето ви трябва да запази доверието във вашата способност да го подкрепите да се
храни. Ако слагате край на хранене, направете го с увереност. Можете да покажете
съжаление, но не и поражение. Вие сте на страната на детето си, а не срещу него. Бихте
могли да кажете: „Добре, нека приключим с това. Хайде да направим [нещо хубаво], за да
променим настроението.“ Или „Нека оставим това. Беше ти трудно този път. Ще стане по-
лесно.“ Детето ви вече е пълно с вина, страх и объркване и набиването на вашето
разочарование едва ли ще извади по-доброто от него.
Разбира се, че ще се почувствате обезсърчени. Отделете малко време за
самовъзстановяване и за повече учене, за да сте в най-добрата си форма за следващото
хранене. Не катастрофизирайте. Нормално е някои хранения да се провалят. Нашите
деца все още се възстановяват.

ТРЯБВА ЛИ ДА ЗАМЕНИТЕ НЕИЗЯДЕНАТА ХРАНА?

Ако сте упорствали толкова, колкото можете да понесете, имате избор:
Ако детето ви желае да яде нещо със същата стойност, продължете (ако вашият
приоритет са калориите, а не да накарате детето си да преодолее страха от тази
конкретна храна). Но ако вашият опит показва, че договарянето на алтернативи води до
повече причини да откажете това, което носите, преговорите не са добър път за момента.
Ако сте приключили с храненето и детето ви не е приело нужните калории, направете
всичко възможно да добавите повече калории към следващите хранения. Трябва ли да
кажете на детето си, че правите това? Зависи от човека, така че експериментирайте.
Ако детето ви редовно оставя няколко трохи, въпреки вашата упоритост, трябва ли да сте
още по-упорити? Преценете какво работи най-добре за вашето дете, например дали
според вашия опит има вероятност количеството остатъци да нарасне.

ТРЯБВА ЛИ ДА ИЗПОЛЗВАТЕ „НАКАЗАНИЯ“?

Лечението, подкрепено от най-добрите доказателства, семейно-базирано лечение (FBT),
не диктува дали да се използва тактика на моркова и тоягата, нито изисква родителите да
упорстват с часове, докато храната бъде изядена.
Някои родители, използвайки мотото „Животът спира, докато не ядеш“, препоръчват
използването на „наказания“, ако едно хранене не успее на 100 процента, след като
държат детето си на масата за неопределено време. „Безусловното приемане“ на вашето
дете е основен компонент на FBT, така че ако използвате този тип подход, изяснете, че
намерението ви не е да съдите или наказвате, а да мотивирате и да постигнете резултати.
Други родители откриват, че заплахите ескалират битка на волята, която детето винаги
може да спечели, като яде по-малко и като потъне още повече в униние. На кого му пука
за мобилния телефон, когато животът дори не си струва да се живее? Родителите успяват
с квалифицирано и състрадателно постоянство, както е описано в тази публикация.

ПОЧИВКА ИЛИ ОТМЕНЯНЕ НА ДЕЙНОСТИ

Ако детето ви не е успяло да изяде нужното количество храна, претеглете рисковете и
ползите, за да позволите следващата дейност или настояването за почивка. Посочете
ясно, че не ги наказвате – например: „Наистина съжалявам, не си приел достатъчно храна,
за да отидеш днес на училище. Тези неща се случват. Обзалагам се, че е голямо
разочарование за теб. Не е замислено като наказание. Никой не избира да има
хранително разстройство. Ще намерим ли добър филм?

КАКВИ СА МОИТЕ ИЗБОРИ?

Правилното решение зависи от вашето дете и вашите възможности в този момент. Зависи
и от етапа на лечение, в който се намират. В първите дни настояването за последната

троха показва, че мислите сериозно. Докато когато детето ви се храни добре и се
побърква от страха от нова храна, вашата цел може да е то да успее да хапне една хапка.
Моето предложение излага изборите, които да ползвате, когато храненето не работи:

НЕ РАБОТИ

Ако не можете да накарате детето си да яде това, от което има нужда, настоявайте да
получите повече помощ. Не е добре детето да яде недостатъчни количества в
продължение на седмици. Ако те са с поднормено тегло, не е добре просто да ги
поддържате стабилни. Може ли вашият клиничен екип да ви осигури обучение или
подкрепа за хранене у дома или в дневен блок? В противен случай ангажиренето в по-
високо ниво на грижа може да накара детето ви да се храни отново и вие можете да
поемете контрола по-успешно, след като то се върне у дома.

Оригинална статия: https://www.feast-ed.org/meal-duration-how-long-to-persist/