През последното десетилетие все по-често се наблюдава припокриване между аутизма и анорексията нервоза (АН). На пръв поглед тези две състояния изглеждат много различни. Анорексията е тежко хранително разстройство, характеризиращо се с интензивен страх от наддаване на тегло, постоянни опити за ограничаване на приема на енергия и нарушения в преживяването на собственото тяло или форма, което обикновено се появява по време на юношеството при жените, докато аутизмът е невроразвойно състояние, характеризиращо се с разлики в социалното взаимодействие и комуникация, както и разлики в ригидното и сензорно поведение, което обикновено се диагностицира в детска възраст при мъжете. Клиничните наблюдения и нарастващото внимание на изследванията обаче показват, че аутизмът е свръхпредставен при анорексията, като оценките варират от 20% до 30%.
Опитите за разбиране на въздействието на това припокриване или коморбидност тепърва започват. Предполага се, че наличието на аутизъм при анорексия може да е вредно за резултатите от лечението, което води до по-дълъг престой в болница и оспорва успеха на традиционните подходи за лечение. Важно е обаче да се отбележи, че това не означава, че тези хора „не успяват“ да се възстановят или „се съпротивляват“ на лечението; това просто означава, че те може да имат уникални мисли, чувства и поведение, които трябва да бъдат чути, уважавани и включени в техните планове за лечение.
Всъщност, няколко скорошни изследователски проучвания, които са изследвали житейския опит на аутистични хора с анорексия, са установили, че настоящите лечения не отговарят на техните уникални нужди, което призовава за по-голяма достъпност и ангажираност от страна на службите за хранителни разстройства, които често разбират аутизма погрешно. Фрустрация се изпитва и от родителите на аутистични хора с анорексия, които възприемат, че настоящите служби не
успяват да се адаптират към нуждите на детето им и в някои случаи дори не приемат аутизма като част от диагнозата за хранително разстройство. Да гледаш как някой, когото обичаш, се бори с хранително разстройство, може да бъде изключително мъчително преживяване; Добавете (често неоткритото) присъствие на аутизъм и здравни специалисти, които съобщават за липса на знания и увереност в лечението на аутизъм с помощта на рамка за хранителни разстройства, и този дистрес и фрустрация ще достигнат огромни нива.
Но не сте сами.
Изследователите и клиницистите започват да превръщат житейските преживявания в лечения и интервенции, които ще помогнат за подобряване на живота на аутистични хора с анорексия. Макар че повишаването на осведомеността за припокриването между аутизъм и анорексия е отправна точка, то в никакъв случай не е крайната дестинация.
Възможен път към постигане на по-цялостно разбиране за това как да се лекуват тези съпътстващи състояния са проучвания, които се стремят да идентифицират възможни мисли, чувства, поведения и процеси, които може да са уникални за тази популация. В скорошна публикация е разработен модел на специфични за аутизма механизми при рестриктивни хранителни разстройства, докладвани от жени с аутизъм, родители на жени с аутизъм и здравни специалисти, работещи в областта, посочвайки широк спектър от поведения и процеси, включително сензорна обработка, социално взаимодействие и взаимоотношения, себеоценка и
идентичност, трудности с емоциите, ригидни, интензивни или буквални стилове на мислене и нужда от контрол и предвидимост. Въпреки че често се съобщава, че тези поведения играят важна роля в развитието и поддържането на рестриктивно хранене, трябва да се отбележи, че подобни опити не се опитват да създадат окончателни категории или критерии. Проучванията, насочени към тези житейски преживявания, свидетелстват за различия между индивидите, дори в рамките на индивидите, тъй като определени поведения могат също да варират по „важност“ в развитието, поддържането и възстановяването от анорексия.
Идентифицирането на възможни фактори и поведения трябва да бъде първа стъпка за повишаване на осведомеността за аутизма в услугите за хранителни разстройства; втората стъпка трябва да бъде информирана, ориентирана към личността грижа. Това ще включва прилагане на тези изследователски открития към реални клинични пътеки и услуги. В исторически план много се е губило при преобразуването между привидно различните пътища, с липса на осведоменост и
обучение относно рамките за аутизъм и невроразнообразие в услугите за хранителни разстройства, както и подобна липса на знания или обучение за хранителни разстройства, наблюдавана и в невроразвойните пътища.
Комуникацията между мултидисциплинарни специалисти и разработването на интервенции, ориентирани към личността или аутизма, са жизненоважни за подпомагане на лечението и възстановяването на аутистични индивиди с анорексия. Наскоро в Англия е въведен клиничен път, известен като PEACE (Път за хранителни разстройства и аутизъм) разработен от клиничен опит) и се надяваме, че подобен клиничен подход скоро ще бъде възприет и в други страни от Обединеното кралство. Допълнителна информация относно пътя PEACE можете да намерите на техния уебсайт (https://www.peacepathway.org/).
Навигирането и подкрепата на близък човек, преживял анорексия, когато той също е аутист, представлява много предизвикателства. Началото на вашето пътуване е да информирате себе си, вашите близки и вашите доставчици на услуги. Това знание и осъзнаване ще ви помогнат да продължите напред по вашето пътуване и, надяваме се, да осигурите на вашето дете и вашето семейство подходящата и специфична за аутизма подкрепа, от която се нуждаете.
ОТКАЗ ОТ ОТГОВОРНОСТ: Въпреки че настоящата публикация обсъжда припокриването между аутизъм и анорексия, това не означава, че не съществуват подобни взаимовръзки между аутизма и други хранителни разстройства.
Всъщност, последните данни сочат, че подобна връзка съществува отвъд анорексията и с други рестриктивни хранителни разстройства, като например разстройство на избягващия и рестриктивен прием на храна (ARFID), както и между булимия нервоза (BN) и преяждане (BED). Допълнителна информация относно аутизма и тези хранителни разстройства е извън обхвата на моята експертиза и по-подробни знания или съвети могат да бъдат намерени другаде.

Оригинална статия:
https://feast-ed.org/autism-and-eating-disorders-a-journey-of-acceptance-and-
awareness/

От Еми Нимбли, докторант по клинична психология, втори курс, в Университета в
Единбург

1.За безплатна консултация при хранително нарушение (ХН) или проблемно хранене за вас или ваш близък: ТУК!

2.За достъп до безплатни ресурси за лично засегнати лица с ХН или проблемно хранене: ТУК!

3.За професионално заинтересовани или студенти: ТУК! 

4.За родители или близки на засегнати от ХН: ТУК!