публикувано с разрешение на автора, Kinsey Ouellette
До моите родители и всички родители на деца с хранителни разстройства:
Скъпи мамо и татко, благодаря ви, че спасихте живота ми. Благодаря ви, че никога не се предадохте. Благодаря ви, че ме обичате достатъчно, за да ми позволите да ви мразя. Благодаря ви, че водите моята битка, когато не можех или просто не исках. Благодаря ви, че избрахте възстановяването за мен, преди аз да мога да го избера за себе си.
Към всички родители, които са в тази битка с детето си, не се отказвайте! Не чакайте детето ви да избере или да иска собственото си възстановяване, защото нека просто бъдем честни: това няма да се случи и ако в крайна сметка се случи, може да е твърде късно. Не позволявайте на страха от загуба или увреждане на любовта на вашето дете към вас да ви попречи да се биете – любовта ще се върне по-дълбоко и по-силно, когато то е здраво, живо и се възстановява. Не вашето дете ви мрази; това е болестта, която го е взела за заложник. Мислете за тяхното разстройство като за личност; когато детето ви крещи, пищи, хвърля неща, отказва да яде, преговаря за хранене, каквото и да е то, вие не сте свидетел и не се занимавате с истинското си дете, вие сте лице в лице с олицетворението на неговото разстройство. Тази омраза идва от загубата на хранително разстройство, така че просто не забравяйте, че колкото повече омраза изпитвате, толкова по – добра работа вършите. Бъдете по-притеснени, когато вашето дете ви харесва, защото хранителното разтройство трябва да е доволно от нещо. Бъдете силни и непоколебими, когато се сблъскате с демоните и борбите, с които вие и вашето дете се сблъсквате всеки ден, на всяко хранене.
Много е важно да запомните, че вашето болно дете не е вашето дете. Когато бях болна, не бях аз. Анорексията ме превърна в безжизнена, празна, неприятна и нелюбеща версия на себе си. Сигурно е най-страшното нещо за един родител да гледа детето си, но всъщност да не го вижда; просто да вижда как изчезва все повече и повече всеки ден, както умът, така и тялото. Лудост е да чувам хората да говорят за начина, по който са ме виждали как бавно се връщам към живота чрез моето пътуване за възстановяване на теглото. Казват ми как са го видели в очите ми, как някога са изглеждали бездушни и празни, но накрая отново са били пълни с живота и личността, които винаги са обичали. Продължавайте да се борите, за да можете и вие да изпитате това с детето си.
Винаги казвам,че родителите ми вероятно са положили толкова много работа за възстановяването ми, колкото и аз, особено в началото. Възстановяването е едно от най-трудните неща, които човек може да направи, а простото избиране на възстановяване е още по-трудно. Ето защо семейното лечение и участието на родителите са толкова важни за успешното възстановяване. Точно както правеха моите родители, трябва вие да искате възстановяването на детето си, преди то да го иска само. Трябва вие да изберете възстановяването вместо детето си, преди то да може да го избере само. И трябва да сте мотивацията за детето си, преди то да намери своята. Възстановяването не е просто, линейно или лесно пътуване, но си заслужава. С уважение, Кинси Уелет
Оригинална статия: https://www.feast-ed.org/dear-mom-and-dad-thank-you-for-saving-
my-life/
